От дребна душа се пази, чедо!

Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе.

На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли.

Доверие няма никому.

И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види.

Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото.

Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести.

По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат.

И на приказки се скъпи.

Думата си за жълтица я брои.

Мълчи ли, да знайш, крои нещо.

По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна.

С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси.

Не дадеш ли, повече няма да го видиш.

Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму.

На дребни души власт не трябва да се дава!

Тя приляга повече на широка, блага душа.

Голяма като земята, що тъпчем.

Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е.

Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка.

Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее.

На дребно не може, инак линее.

Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде.

Той е роден стъпала към звездите да зида.

Нему имай вяра!

Из „ Обич“
автор: Ивелина Радионова

Вижте още: Жената отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти й е далече – ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА

Това, което е твое ще дойде, това дека не е твое, че си иде – СИЛВИЯ КРУМОВА

ЧОВЕК ПЛАЧЕ МНОГО ПО-ДЪЛГО ОТ ОБИДА, ОТКОЛКОТО ОТ ЛЮБОВ – МАРИЯ ЛАЛЕВА