.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар.

Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.

Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.

Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.

По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.

Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

Няма по-сладък покой, от закупения с труд.

Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.

Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.

Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

Ако се боите от самотата, не се женете.

Никога толкова не обичаш близките си, както във време, когато рискуваш да ги изгубиш.

Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

Парите, както и водката, правят човека смахнат.

По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.

Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

Равнодушието е паралич на душата.

Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.

Евтинията на руските стоки е удостоверение за тяхната негодност.

Хубаво е там, където нас ни няма: в миналото ни няма и затова ни изглежда прекрасно.

Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.