.

Димитри Иванов е български журналист и преводач. Дълги години работи в БТА. След това представя новините в предаването на БНТ „Всяка неделя“. Сред водещите на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама“.

След 1989 г., заедно с Тома Томов води седмичното предаване „Наблюдател“. Прави много интервюта със световноизвестни политици, писатели и журналисти.Понастоящем е колумнист във в-к „Сега“, където рубриката му е на границата между художествената литература и публицистиката.

Анализите му са изпълнени с лични спомени за събития и хора.

Една история трябва да е толкова интересна, че да ти се стори къса. Или да е толкова къса, че да ти се стори интересна. Най-добре и двете.

Благовъзпитаният тон е висша форма на издевателство над опонента. Онзи ти се пеняви насреща, а ти си мълчиш и се държиш културно. И той хептен се вбесява.

Вместо да се самонапомпваме със славната история на нашия народ, нека знаем, че народ, който не може да се надсмее над своето минало, може да плаче над своето бъдеще.

Ако излъжеш, трябва да запомниш как си излъгал, за да не те изобличат после. А аз не помня. Мързи ме да помня. Май от мързел казвам истината. Което не е добродетел.

Като малък веднъж забравих да отида на училище. Просто забравих. Учителката пита: „Защо те нямаше“? Аз казах: „Забравих“. Тя се ядоса: „Как тъй ще забравиш? Лъжеш ме“. Пък аз наистина бях забравил. Тя, горката, беше свикнала на всякакви измишльотини за оправдание – на кого баба му умряла, на кого не знам какво му се случило, но никой не и беше казвал „забравих“. Години по-късно проумях, че понякога истината е по-неубедителна от лъжата.

В компания мълча като пукал. Винаги исках да съм по-общителен, по-отворен. Но насила не става. Накрая си казах – я по-добре да съм такъв, какъвто съм си. Няма насила да се правя на отворен. Ще е изкуствено. Изкуственият човек е неискрен и е още по-лош от затворения човек. Няма пък, казах си, да се правя на отворен. Затворените миди са добри за ядене. Отворените миди са развалени.

Каква е личността се разбира не от това, което тя твърди за себе си, а от това как тя се е държала в някои житейски ситуации.

Аз открай време си мисля, че всички сме хора. И мъжете, и жените. Но не сме равни. Жените са по-интуитивни и по-умни от нас, мъжете. Мъжете сме перковци. Пък жените са съблазнителки и суетни. Пък мъжете сме още по-суетни.

Отговорите са също тъй важни, както и да ги търсиш.

Обещал съм си да не пиша книги. Защото прочетох много хубави книги през живота си.

Животът е опозиция. Да, и във Вселената има опозиция — животът е опозиция на природните закони. Колкото по-висша форма има животът, толкова повече потъпква природните закони, властвуващи във Вселената. Гравитацията е всемирен закон. Низшите организми я преодоляват при вътрешноклетъчното подреждане, червеят я преодолява повече, защото се движи, птиците — защото летят, човекът — защото стига до Луната. Животът се заражда, защото сили, действуващи на податомно равнище, успяват да заобиколят силите, действуващи на надатомно равнище.

Няма страшно, че България се обезлюдява. The rat-race, гонитбата на успеха, не е келепир. Когато станат много плъховете на едно място, те развиват канибализъм, както при сегашния нашенски капитализъм.

Правото да говориш глупости е едно от човешките права.

Най-големият враг не е цензурата, а простотията и невежеството.