Предсказаните катаклизми, ако някога ни споходят, ако не успеем да ги предотвратим, са заложени от силите на мрака… от огромни разрушителни енергии… от отрицателните вибрации на безобразния полов живот и на порнографията по списания и филми, които ни заливат и свеждат секса до животинското… от ламтежа за пари… от себичния отказ да поделим средствата, храната и любовта с ближните.

„Ако се храним простичко, ще има храна за всички“. Нуждата от секс, както и нуждата от храна е присъща на всекиго по света. Но да споделиш любовта, не означава да се отдадеш на плътски наслади и групов секс. Пресищането не е алтернатива на глада, какъвто и да е той.

Сексът не е грях, само злоупотребата с неговата енергия е грях спрямо висшия ни „Аз“.

Сексуалното сливане е дълбинен екстаз, откриван от онези, които обичат, то олицетворява единението на двама души с Вселената и всичко в природата.

Тук опираме до последователността. Първо се влюбваме с очите.

След това с ума и едва тогава със сърцето, с чувствата. И с душата, независимо дали го осъзнаваме, ние се „влюбваме“ духовно и е време да се влюбим и с телата си.

Не се получава нищо, ако го правим в обратния ред.

Защото само очите знаят как да ни заведат до съзнанието на човека, когото гледаме.

Само умът знае как да ни отведе при сърцето на оногова, към когото чувстваме духовно привличане.

Само сърцето знае как да ни слее с душата на човека, когото обичаме.

А душата знае…о, наистина знае, повярвайте ми… как да ви доведе до екстаза на единението, наречено сексуален акт, при който двамата се сливате в „една плът“.

Но започнете ли с тялото… тялото не знае къде да ни заведе, то може да ни даде само повече плътски усещания, които сами по себе си нямат силата да утолят жаждата ни за любов, и които, както твърдят психолозите, в крайна сметка притъпяват сетивата ни и те се нуждаят от още и още дразнители – докато накрая, както при наркоманията, достигнем критична точка и загубим всякакви чувства.

Да използваш тялото като инструмент само за секс, без любов, е като да слушаш симфония на стереоуредба само с един усилвател…

из „Знаци на любовта“