През март тази година, петербургският хирург-онколог Андрей Павленко, който от 16 години работи за спасяването на живота на стотици пациенти, разбира, че има рак на стомаха в трети стадий. И тъй като шансът му за оцеляване е нищожен, той тръгва по необичаен път – решава да направи своето страдание публично, с цел чрез личния си опит да покаже целия процес и сложност на лечението на онкологичните заболявания.

Главното оръжие с тази страшна болест е информацията. Как да живееш, след като са ти открили рак? Андрей Павленко е пълен с идеи и планове и не се отпуска:

Ще ми се да сте максимално информирани за своето страдание, за да знаете всички възможни усложнения, които могат да настъпят. И аз максимално открито ще ви покажа, че с тази болест можете да се борите.

Човек с онкологично заболяване не знае къде и при кого да отиде, към кого да се обърне и какво да прави. Затъва в най-различна противоречива информация, страхува се да съобщи страшната диагноза на семейството си и на практика нищо не знае за заболяването си.

Затова Павленко решава да създаде видеопроект „Животът на човека“, в който ден след ден разказва за живота си на пациент в системата за помощ на хора с онкологични заболявания.

Когато колегите ми за пръв път ми казаха, че имам рак, ме побиха тръпки, заля ме гореща вълна от главата до петите – беше шок. Но след няколко минути дойдох на себе си започнах да мисля какво трябва да правя по нататък. Прибрах се в къщи и направо казах на жена си: „Аня, имам рак“. Не можехме да го крием от децата: „Татко има тумор. Ще трябва да се лекува“.

Андрей е на 40, води здравословен начин на живот и изобщо не е бил в рисковата група. Но професията и начинът му на хранене са изиграли жестока шега с доктора:

Нещата се подобриха с диета. Всичко започна с болка и дискомфорт в стомаха. Нередовното хранене е провокирало язва, от която злополучният тумор се е появил.

Андрей ще трябва да премине четири курса на химиотерапия.

Реших първо да се подложа на четири курса химиотерапия, а след това да се оперирам. В третия стадий, какъвто е моят случай, е невъзможно да се започне с операция, тай като шансовете за оцеляване на пациента са лоши. А пациентът съм аз.

Когато косата му започва да пада след химиотерапията, Андерй събира семейството си и моли жена му да заснеме кратък видеоклип, докато си бръсне главата. Децата се забавляват, Андрей също: „Боже мой, каква малка глава имам!“ Положителното отношение на пациента също е част от лечеинето.

На следващия ден отидох сутринта на работа и като влязох в лекарския кабинет, гледам – всички са с шапки. Не разбирах защо. Изведнъж, те ги свалиха…“ Целият отдел по онкохирургия е обръснал главите си, за да подкрепят и развеселят своя наставник.

Наистина искам да се опитам да променя ситуацията с обучението на младите хирурзи. Те се развиват не благодарение на системата за обучение, а въпреки нея. Сега работя върху програма за хирургично обучение, която коренно ще се различава от досегашната.

Хората изричат с паника думата рак – мислят, че животът им свършва в момента, в който чуят диагнозата. Но болестта не трябва да ви поставя на колене. Нужно е да живеете отредените ви месеци или години с достойнство. Да живеете пълноценно. Това е най-мъдрото нещо, което можете да направите в такава ситуация. И единственото смислено. Това е идеята, която искам да ви предам. Бих искал хората, живеещи с рак, да се отнасят към него като към хронично заболяване.

Без съмнение, не е лесно за Павленко да споделя мислите, чувствата и болката си с непознати. Но той го прави с образователна цел – не само за болните, но и за близките им, както и за техните онколози. Тъй като това е битка, която изисква съвместни усилия и може да се проведе само след честен разговор между пациент и лекар.

С такова силно желание да живее, да работи и да предаде своя опит на младите, Андрей Павленко заслужава само уважение и благодарност.

Сега се опитвам да използвам всеки час, всеки ден, максимално ефективно. Нямам време вече да прекарвам време в безделие. Нямам време вече за това. Старая се максимално да се концентрирам върху решението на проблемите, които стоят пред мен.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Що ще рече здраве? – д-р В. ИВ. НЕНОВЪ

Психическата умора: шест сигурни признака, че умът ви е изтощен

Ако знаете колко приятели, които водеха здравословен начин на живот, погребах – СВЕТЛАНА КАЗИНА