Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града —

в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини —

прозорци, витрини, фенери, —

градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се идправи страшна и свирепа:

пред осветените прозорзи с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано,

оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони

по меки плюшени фотьойли, отоманки —

върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе,

позабулени с прозрачни роклички от тюл,

люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.

О свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.

Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.

из „Експресионистично календарче“

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Август – ГЕО МИЛЕВ