Халед Хосейни е сред най-популярните писатели в последните години. Неговите книги „Ловецът на хвърчила“, „Хиляди сияйни слънца“ и „А планините ехтяха“ са световни бестселъри, преведени на много езици и издадени в над 40 държави по света.

Халед Хосейни е роден в Кабул, Афганистан. Част от детството му преминава там, а по-късно се мести със семейството си в Иран, тъй като баща му е дипломат. В книгите му основна част от действието се развива именно в родината му Афганистан, а темите, които разглежда са за равноправието между жени и мъже в арабския свят, както и етническото напрежение.

Един ден някой ще ме прегърне толкова силно, че ще има два варианта: или ще събере всички счупени неща в мен, или ще ме довърши завинаги…

Знаете ли, ако се вгледаме в собствените си животи като човешки същества, има постоянна болка и страдание. Такова е съществуването на всяко човешко създание. Това е и основната причина да четем книги, в които болката е основна тема. Те предлагат подобно чувство на това в нашия живот. Виждаме, че не сме сами, че нашите трудности са като тези на героите. Осъзнаваме, че не се сблъскваме само ние с трудностите.

Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън.

Времето може да е алчно – понякога краде детайлите за себе си.

Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата.

Понякога станалото за няколко дни, дори за един-единствен ден може да промени целия живот на човека.

Въжето, което те издърпва от блатото, може да се превърне в примката около врата ти.

Тя каза: „Толкова се страхувам.“
„Защо?“ – попитах аз.
„Защото съм толкова безгранично щастлива. Плаши ме това щастие.“
Пак я попитах защо и тя рече: „Позволяват ти да бъдеш щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо.“

Всички хубави неща в живота са крехки и се губят лесно.

Сърцето на мъжа е студено и кораво като камък. Не е като майчината утроба. То не кърви, не се разпъва, за да ти направи място.

Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената. Винаги.

След няколко години това момиче ще е жена, която ще иска малко от живота, няма никога да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е мечти, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято красота не се изхабява от бурното течение, а само става по-изящна.

Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си цветове.

Бракът може да почака, образованието – не.

Едно общество няма шанс за успех, ако жените в него са необразовани.

Това е бедата на хората, които казват истината… Мислят си,че и другите са като тях.

Започваше се. Задължителните въпроси, машиналните отговори. И едните, и другите престорени. Уморени танцьорки, подхванали досаден стар танц.

Нито дума не се казва между нас, не защото нямаме какво да си кажем, а защото не е нужно да казваме каквото и да е.

От всички неволи, които човек трябва да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.

Те казват: намери цел в живота си и я изживей. Но понякога едва, когато си изживял, разпознаваш целта на живота, и най-често е нещо, за което изобщо не си се сещал.

Човек, който няма съвест и доброта, то той не страда.

Може би това е наказанието за тези, които са били безсърдечни, да го разберат едва тогава, когато нищо не може да се поправи.

Затваряйки вратата, аз се запитах дали така изниква прошката – не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.

Зад всяко изпитание и болка, на които Той ни подлага, Господ има причина.

Накрая светът винаги печели. Това просто е така.

Грешно е да се нараняват дори и лошите хора. Защото те не знаят кое е по-добро и защото понякога лошите хора стават добри.

Това е истинското изкупление – когато вината води към добро.

Има начин да бъдеш добър отново.