.

Френсис Бейкън е английски философ, юрист, политик и писател.

Баща му – Никълъс Бейкън, е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата.

Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.

Според Бейкън, науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот.

В теорията си за познанието Френсис Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен.

Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.

Атеизмът е тънък лед, по който един човек би преминал, а цял един народ би пропаднал в бездната.

Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели.

Децата ги лъжат с бонбони, а възрастните с клетви.

Младите хора са по-годни да изобретяват, отколкото да преценяват, по-годни да изпълняват, отколкото да дават съвети, и по-годни за нови начинания, отколкото за улегнала работа;…зрелите хора възразяват прекалено много, дават прекалено много съвети и рискуват прекалено малко. Несъмнено добре е да се намери работа и за едните, и за другите…, защото добродетелите на всяка възраст поправят недостатъците и на двете.

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.

Умният човек създава повече възможности, отколкото ги намира.

Искам да живея за да се уча, а не да се уча за да живея.

Не онова, което печелим, а което спестяваме ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме ни прави учени.

В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.

Никаква страст не омагьосва човека така, както любовта и завистта. Завистта няма почивен ден.

Подозренията се отличават от другите мисли, както кукумявката от благородните птици, по това, че те летят в мрака. Тях трябва да смазваме или поне да подчиняваме, тъй като те помрачават ума, скарват с другарите и стават пречка в работата и живота, те предразполагат господарите към тирания, мъжете към ревност, а у мъдрите раждат униние и нерешителност. Подозренията не се раждат в сърцата, а в умовете.

Истината е дъщеря на времето, а не на авторитета.

Знание и могъщество е едно и също. Знанието само по себе си е сила.

Мълчанието е добродетелта на глупаците.

Няма нищо по-страшно от самия страх.

Парите са добър слуга, но лош господар.

Повече от всичко правителството трябва да се грижи парите и скъпоценностите да не се натрупват в малко ръце; иначе държавата може да има големи запаси от тях и пак да търпи нужда.

Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.

Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.

Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.

Дружбата удвоява радостите и съкръщава наполовина скърбите.

Човек може толкова, колкото знае.

Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.

Онзи, който има жена и деца, оставя заложници на съдбата…