.
„Тревожни хора“ е новият роман на Фредрик Бакман – авторът, който спечели българската публика с „Човек на име Уве” и „Бьорнстад”!
„Тревожни хора“ е лудешка комедия за заложническа драма по време на оглед на апартамент.
Винаги е твърде лесно да обявим другите хора за идиоти, ако сме забравили, че почти винаги е идиотски трудно да бъдеш човек.
Особено ако в живота ни има хора, заради които самите ние се опитваме да бъдем що-годе добри хора.
Защото в днешно време от всички нас се очаква да се справяме с непонятно много неща.
Трябва да имаме работа и жилище, и семейство, и чисто бельо, и да плащаме данъци, и да помним паролата за скапания уайфай.
Някои от нас така и не успяват да се справят с целия този хаос.
Животът си тече, Земята препуска с два милиона километра в час през Космоса, а ние треперим паникьосано на повърхността й като изгубени чорапи.
Сърцата ни са сапуни, които изпускаме, ако се отпуснем дори за секунда, а те се плъзват някъде далеч и се влюбват или разбиват просто така.
Нямаме контрол.
Затова се научаваме да се преструваме постоянно: на работа, в брака, с децата и с всичко останало.
Преструваме се, че сме нормални, образовани, че разбираме какво означава „ниво на амортизация“ и „темп на инфлация“.
Че знаем как се прави секс. Истината е, че знаем за секса точно толкова, колкото и за USB кабелите, а с малките гадове винаги се получава от четвърти път. /Не, не, не, да, ВЛЕЗЕ!/
Преструваме се, че сме добри родители, а единственото, което правим в действителност, е да даваме на хлапетата храна, дрехи и мъмрене, ако налапат дъвка, която са намерили на земята.
Едно време сме имали аквариум с рибки, които са умрели до една, а не знаем за децата повече, отколкото за рибките, така че тази отговорност ни плаши до смърт всяка сутрин.
Нямаме план, просто се опитваме да изкараме до края деня, защото утре идва нов.
Понякога ни боли, боли ни ужасно поради единствената причина, че не се чувстваме добре в кожата си.
Понякога ни обзема паника, защото има сметки за плащане и трябва да бъдем възрастни, а не знаем как, и е отчайващо лесно да се провалим.
Всички обичаме някого, а на всички, които сме обичали някого, ни се е случвало да будуваме обезверено, като се мъчим да намерим начин и сили да продължим да бъдем хора.
Понякога това ни кара да правим неща, които впоследствие изглеждат непонятни, но тогава са ни се стрували като едниствения изход…
Просто една много, много лоша идея. Това е всичко необходимо…