.

Понякога бракът може да бъде изключително самотно място. Да, може видимо всичко да си е съвсем нормално, може да прекарваме достатъчно време с партньора си, да се забавляваме заедно, но въпреки това да чувстваме, че сме изоставени  — емоционално.

Може да се чувaстваме необичани и нещастни, но да не сме способни да назовем причината за състоянието си. Това е така, защото хората са склонни да мислят за изоставянето само във физически смисъл  — т.е., свързваме изоставянето със загубата на физическа близост поради раздяла или смърт.

Истината е, че емоционалното изоставяне няма нищо общо с близостта. Можем да го почувстваме, дори когато любимият ни човек лежи до нас, но ние просто не можем да се свържем с него, или когато емоционалните ни потребности просто не се припокриват.

Емоционални нужди

Много често ние не сме наясно с тях. Просто чувстваме, че нещо ни липсва. Чувстваме се несигурни или самотни, но не знаем защо.

Вижте няколко примера за емоционална нужда в интимните отношения:

  • Да бъдем изслушани и разбрани.
  • Да чувстваме загрижеността и привързаността на партньора си.
  • Да бъдем важни за него.
  • Да бъдем уважавани и ценени.
  • Да бъдем приети.
  • Да се чувстваме обичани.
  • Да общуваме пълноценно и да бъдем приятели с партньора си.

Следователно, ако в даден брак има голям конфликт, злоупотреба, проблеми с различни зависимости или изневяра, то тези емоционални потребности няма да бъдат удовлетворени. Понякога изневярата е симптом на емоционално изоставяне в отношенията, а пристрастяването може да се използва, за да се избегне близостта.

Ако единият от партньорите е пристрастен, другият може да се чувства пренебрегнат, защото пристрастяването минава на преден план и завладявайки цялото внимание на зависимия, му пречи да присъства истински – и в отношенията си, и в живота си изобщо. Зависимостта може да включва и натрапчиви дейности като работохолизъм или пазаруване.

Причини за емоционално изоставяне

Дори и в здравите взаимоотношения има периоди, дни и дори моменти на емоционално изоставяне, които могат да бъдат причинени от:

  • умишлено въздържане от комуникация или близост;
  • външни стресови фактори, включително грижи за болен роднина;
  • тежък работен график;
  • липса на взаимни интереси или недостатъчно време за съвместни занимания;
  • страх от интимност;
  • заболяване.

Когато партньорите не споделят общи интереси или пък работното им време не съвпада, единият може да се почувства изоставен. Решението на проблема е двамата да не спират да разговорят, да споделят чувствата и преживяванията си, за да поддържат връзката си здрава.

По-вредни са нездравите модели на общуване, които се развиват, когато един или и двамата партньори не споделят открито, не изслушват другия или не проявяват интерес към него — това неизменно води до тотална липса на комуникация.

Постепенно между двамата се издигат стени и в крайна сметка те се оказват емоционално разделени в съвместен живот.

Сривът на интимните отношения може да настъпи изключително лесно, ако партньорите задържат болката или гнева си — потискането на тези емоции ги кара да се отдръпнат емоционално или да отблъскват партньора си с неприятно държание и отчужденост.

Потиснатата болка и неизречените емоционални желания причиняват много повече злини в отношенията, отколкото спречкванията или разминаванията дори по важни житейски въпроси.

Отричането (или срамът) от нашите чувства и нужди обикновено се дължи на травми от емоционално изоставяне в детството и може да доведе до проблеми в комуникацията и интимността като възрастни. Обикновено срамът и страхът да изразим чувствата или емоционалните си нужди не са съзнателни. 

Понякога емоционалното изоставяне може да се случи дори след период на близост или сeкc. Единият партньор може да се затвори в собственото си пространство, без това да е свързано с чувствата му, но така или иначе, поведението му може да накара другият човек да се почувства сам и изоставен…

Корените на тези проблеми често се крият в детството…

Емоционалното изоставяне може да се случи в ранна детска възраст, ако единият от родителите, обикновено майката, не е в състояние да присъства емоционално в живота на детето си.

Това може да се дължи на стрес, депресия или възпроизвеждане на собствения детски опит. За доброто емоционално развитие на детето е от голямо значение майката да се приспособи към неговите чувства и нужди, но също и да им отговаря адекватно.

Когато детето е разстроено, а майката остава безучастна и не прави нищо, за да го утеши, то ще се чувства изоставено и самотно. Обратното също е вярно — когато родителят дава на детето си твърде много внимание, което обаче не е съобразено с неговите истински потребности, то ще се чувства неразбрано и самотно…

В юношеството емоционално изоставени могат да се чувстват деца с твърде строги, изискващи и контролиращи родители.

Разбира се, няколко случая на емоционално изоставяне не могат да навредят на здравословното развитие на децата. Но когато са практика, сериозно могат да подкопаят усещането за сигурност и увереност на децата, което ще се отрази на живота им като възрастни.

Не са редки случаите, в които възрастни, които многократно са се чувствали сами и изоставени в детството си, са или емоционално недостъпни във връзките си, или пък се влюбват в партньори с подобен проблем.

Така, ако тази травма не бъде излекувана, съществува огромен риск несъзнателно да се поддържа цикъла, възпроизвеждащ отново и отново модела на изоставяне, преживян в детството.

Редактор: Ина Фенерова, източник: psychology.framar.bg

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Страхът от интимност си личи отдалеч