.

Британският философ Джон Стюарт Мил /1806-1873/ е наричан „баща на утилитаризма“ – направление и категория в етиката, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза.

Според Мил главното условие за превръщането на индивида в личност е способността му да носи лична отговорност.

Джон Стюарт Мил определя тези, които са „неспособни да се самоконтролират“ като малки деца или живеещи в „изостанал стадий на обществото“.

Всеки индивид е най-добрият защитник на своето здраве, както физическо, така и духовно, и умствено. Като предоставя на всеки правото да живее така, както намира за добре, човечеството печели много повече, отколкото ако принуждава всеки да живее така, както смятат другите.

Общество, в което индивидът е лишен от свобода на мисленето и словото, от свободата да живее както иска, от свободата да се сдружава, независимо от типа управление – не е свободно. Свободно е само общество, в което всички тези видове индивидуална свобода съществуват абсолютно и напълно еднакво за всички негови членове.

Ако цялото човечество беше на едно мнение и само една личност заемеше противоположната позиция, човечеството нямаше да има по-голямо оправдание, ако отнемеше правото на глас на този единствен човек, отколкото той самият, ако имаше мощта, щеше да бъде оправдан, ако заглушеше цялото човечество.

Ничия представа за съвършено поведение не включва необходимостта хората да не правят нищо друго, освен да подражават един на друг.

Зрелият човек сам трябва да разбере коя част от житейското познание може подходящо да се приложи към собствения му живот и характер.

Способността на човек да възприема и отсъжда, да проявява различни чувства и да извършав умствена дейност, дори да изразява морални предпочитания, се упражнява само при правенето на избор. Този, който върши нещо, защото така е прието, не прави избор. Той не трупа опит нито от различаването, нито от пожелаването на най-доброто.

Разумът и моралът, подобно на мускулите, се усъвършенстват само ако употребяват. Различните умения и способности не се упражняват, като се върши нещо само защото другите го правят – поне не повече, отколкото ако се вярва в нещо само защото другите вярват в него.

Ако основата за дадено мнение не идва от собствения разум на отделната личност, този разум не става по-силен, а по-скоро отслабва от възприемането на подобно мнение.

Човекът, който позволява светът или човешката част от него да избира плана на собствения му живот, не се нуждае от никакво друго умение, освен от маймуноподобната способност за имитация.

Онзи, който сам избира собствения си план, използва всичките си възможности.

Човешката природа не е машина, построена според някакъв модел и настроена да прави само това, за което е създадена. Тя е дърво, стремящо се да расте и развива себе си от всички страни, в съзвучие с насоката на вътрешните сили, които го правят живо същество.

За човек, чиито желания и импулси са негови собствени – изразяват собствената му природа, развита и моделирана според собствената му култура, – се казва, че има характер. Онзи, чиито желания и подтици не са негови, който няма характер, не струва повече от парен двигател. 

Човешките същества се превръщат в благородни и красиви обекти за съзерцание не със сломяване на всичко индивидуално в тях, а с отглеждането и пускането му в действие според границите, наложени от правата и интересите на другите.

Истината е, че гениалните личности са и винаги ще бъдат малцинство, но за да ги имаме, е необходимо да пазим почвата, от която израстват. Геният диша свободно само в атмосфера, изпълнена със свобода.

Гениите са по-индивидуалистични от останалите хора, следователно и по-неспособни, без болезнен натиск, да нагодят себе си към някоя от мъничките матрици, осигурени от обществото, за да спаси своите членове от усилието да формират собствения си характер.

Първото, което оригиналността може да направи за обикновените хора, е да им отвори очите. Достатъчно е това да бъде сторено веднъж и самите те ще имат шанса да бъдат оригинални.

Истината е, че каквато и почит да се декларира или дори да се оказва на действителното или предполагаемо умствено превъзходство, посредствеността набира все по-голяма сила в световен мащаб.

Сега хората се губат в тълпата. В политиката звучи почти банално да се каже, че общественото мнение управлява света.

Духът на подобрението не винаги е духът на свободата, защото може да се стреми да налага насилствено промени към по-добро на хора, които не ги желаят.