.

Харесва ми, когато актьорите се отклоняват от сценария, за да намерят свои герои.

Произхождащ от семейство на турски имигранти, роден в Хамбург на 25 август 1973 година, Фатих Акин започва да пише разкази и сценарии като дете, очарован от литературата.

В началото на 90-те години Фатих е още в гимназията, когато прави първите си опити за снимане с камера и започва почасова работа в местна филмова компания.

По-късно завършва Хамбургския колеж по изкуства, като първите си късометражни филми заснема още преди да се дипломира като специалист по визуална комуникация.

Като дете на имигранти от изтока, Фатих Акин се вълнува от различията между западноевропейския манталитет и източната култура и традиции. Особено място в творбите му заема контрастът между тези два свята и конфликтите, породени от културните особености.

Акин създава един свой стил, специфичен и разпознаваем със своите билингвални и бикултурални сюжети.

Режисьорът предпочита не толкова популярни актьори, той залага на характерни, запомнящи се типажи, чиито житейски истории до някъде се доближават до сценариите, което изправя автора пред предизвикателството не рядко да работи с непокорни и трудни артисти.

В интервю за популярно немско списание Фатих Акин споделя, че не е фен на насилието в киното, за това и не си пада особено по Тарантино, но е съгласен, че понякога просто се налага да бъде показана и човешката жестокост.

Филмите му определено не излизат от драматично–комедийния жанр. Изключение правят две документални ленти и последния филм на Акин „Златната ръкавица“ (2019), разказващ действителната история за живота на сериен убиец живял и убивал в Хамбург, Германия.

Първият игрален филм на режисьора „Кратко и безболезнено“ (1998) изпълва киносалоните в Германия и още със своя дебют в киното, Акин печели множество награди.

Киното е колективно преживяване. Разбира се, че пиша своите сценарии и режисирам своите филми заради самия себе си, но в крайна сметка се надявам да мога споделя всичко това с повече хора, пълнейки киносалоните.

Определено това е моментът, в който Фатих Акин бележи началото на своята филмова кариера. Следват филмите „През юли“ (2000) и „Солино“ (2002), които също са приети възторжено, както от аудиторията на Акин, така и от филмовите критици.

В международен план своята популярност и в последствие значка на славата, Фатих Акин придобива с филма „Срещу стената“ (2004), с който печели „Златна мечка“ в Берлин.

За главните роли, той се спира на Сибел Кекили, бивша порно актриса и на Бирол Юнел, известен в актьорските среди като ексцентричен и непоправим пияница (актьорът печели награда за най-добра мъжка роля на Берлиналето през същата година и умира тази есен на 59 години от онкологично заболяване).

„Срещу стената“ е определен за иконография на поколения хора с миграционна история. Той разказва за интимността и саморазрушението, за мизерията и любовта, за идентичността и принадлежността към традициите, за нихилизма и надеждата.

„Срещу стената“ се превръща напълно заслужено в един от шедьоврите на съвременното европейско кино.

Може би на всеки два филма трябва да правиш по един документален, за да разкажеш това, което наистина искаш. С документалното кино не създаваме реалността, трябва да я уловим.

През 2005 година Фатих Акин заминава за Босфора, където заедно със своя екип от немски колеги, заснема документалния филм „Музиката на Истанбул“.

С тази лента Акин добива популярност и затвърждава симпатиите на турската аудитория. Филмът ни запознава с различни стилове на турската и кюрдската музика, както и с различни генерации турски музиканти.

Филмът е двуизмерно нещо – движи се нагоре и надолу, наляво и надясно, но ако сложите музика в този двуизмерен носител, ще внесете трето, четвърто и пето измерение. Аз наистина вярвам в това.

Това е безспорен факт, който Фатих Акин доказва, подбирайки прекрасно саундтрака за всеки свои филм.

Съчетанието на музиката със сюжета въздейства на зрителя, допълвайки усещането, което предава всяка една сцена. Акин умело лавира с жанрове като рок, поп, блус и етно музика.

Неподражаем, верен на натурализма на европейското кино, Фатих Акин разчупва представите за норма и граници, оставяйки послание за безпределносттна на човешката природа, поднасяйки го еднакво добре в драмата, комедията и трилъра.

„На прага на Рая“, 2007