.
„Едгар Алън По – най-мощният писател на своята епоха – хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика.“ – Шарл Бодлер
Едгар Алън По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи истории, пълни с мистерии, и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази.
Създател е на детективския жанр в литературата.
Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр.
Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност.
Казват, че последните му думи, преди да издъхне са: „Сводестите небеса ме обгръщат и Бог е изписал своите декрети върху челото на всяко създадено човешко същество и демони олицетворени, тяхната главна цел ще са кипящите вълни на черното отчаяние.“
Не вярвам в съвършенството на хората. Човешките усилия нямат съществено въздействие върху човечността. Днес човек е само по-активен – нито по-щастлив, нито по-мъдър, отколкото е бил преди 6000 години.
Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта.
Всичко, което съм обичал, обичал съм го в самота.
Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми.
Онова, което погрешно вземате за лудост, е просто прекалена изостреност на сетивата.
Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум.
Всичко, което виждаме или ни се привижда, не е нищо повече от мечта в мечтата.
Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно – всичко задълбочено – не е рожба на болната мисъл на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.
Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.
Невидимото е единствената реалност.
Сънят – тези малки отрязъци смърт – как само ги ненавиждам.
Думите нямат силата да впечатлят ума без финия ужас на реалността зад тях.
Абстракциите могат да забавляват и да занимават, но не и да владеят ума. Убеден съм, че поне тук, на земята, философията винаги ще ни призовава напразно да гледаме на качествата като на предмети. Волята може да се съгласи, душата, умът – никога.
Красотата, независимо от вида си, във върховата си форма вълнува чувствителната душа до сълзи.
И така – млад и безумен – аз се влюбих в меланхолията.
В моето съзнание цялото време е една среднощна печал.
Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.
Всички неща са добри или лоши чрез сравнение. Един задълбочен анализ ще покаже, че във всички случаи удоволствието е само противоположност на болката. Положителното удоволствие е само идея. За да бъдем щастливи, ние трябва в същото време и да сме страдали. Да не си страдал никога, означава никога да не си бил блажен. Болката, която изпитва примитивният живот на Земята, е единствената основа за блаженството на абсолютния живот в Рая.
Годините любов се изтриват от само минутка омраза.
Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните.
Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие.
Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, по всяко време може да бъде тихичко водена.
Глупостта е талантът на недоразумението.
Универсалното съзнание е Бог. За новите същества е необходима материята.
Можете ли да кажете защо материята трябва да се почита по-малко от съзнанието? Бог с всички способности, приписвани на духа, е не друго, а съвършенство на материята.
Границите, които разделят живота от смъртта в най-добрият случай са неясни и смътни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?
Има две тела – първично и завършено, които съответстват на двете състояния – гъсеница и пеперуда. Това, което наричаме „смърт”, е само болезнена метаморфоза. Настоящото ни въпръщение е изменяемо, подготвително, временно. Бъдещото ни въплъщение е усъвършенствано, абсолютно, безсмъртно. Целият замисъл е абсолютният живот. Ние безспорно знаем за метаморфозата на гъсениците. Ние със сигурност – но не и самите гъсеници.