.

Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят.

Херметизмът е основополагащо духовно учение. Негов създател е Хермес Трисмегист, живял на земята по времето на първите дни на най-старите династии на Египет, много преди времето на Мойсей.

Някои автори го разглеждат като съвременник на Авраам, а други отиват по-далеч и твърдят, че Авраам е получил част от мистичното си познание от Хермес.

В неговото произведение „Кибалион“ се крие ключът към всички врати, тайните за живота, магията за преобразуването на света. И въпреки, че това е било тайна, не е било необходимо да се пази, защото можела да се разбере от малцина. Т. е., тайната сама се пази, защото е достъпна само за този, които е готов и достоен за нея.

Ако попадне в ръцете на човек, който е твърде далеч в духовното си развитие от Мъдростта, той просто няма да я разгадае, няма да я разбере и за него пак ще си остане тайна.

ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

„ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален.“

Този Принцип е въплъщение на истината, че „Всичко е Ум“. Той означава, че цялото е дух, който сам по себе си е непознаваем и неопределим, но който може да се разглежда и да се приеме за универсален, безкраен, жив ум.

Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на цялото, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на цялото, в който Ум ние „живеем, движим се и притежаваме свое битие“.

Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка.

Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като „Енергия“, „Сила“ и „Материя“; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише:

Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. 

И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.

ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

„Каквото горе, това и долу – каквото долу, това и горе.“

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота.

Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата.

Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята.

Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното.

ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

„Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.“

Този Принцип олицетворява истината, че „всичко е в движение“, „всичко вибрира“, „нищо не е в покой“ – факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет.

Той обяснява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От цялото, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти – колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата.

Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой – точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни.

Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата, които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация, и за менталните нива, чиито състояния зависят от вибрацията, и дори за духовните нива.

Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора.

Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. „Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата“, казва един от старите автори.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

„Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“

Хермес обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: „тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен“; „противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен“; „двойката противоположности могат да бъдат помирени“; „противоположностите се привличат“; „всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент“; „всички истини не са нищо друго освен полуистини“; „всяка истина е половин неистина“; „съществуват две страни за всяко нещо“ и т. н.

Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези „противоположности“ са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях.

За илюстрация: топлина и студ, макар и „противоположни“, в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента.

Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва „топлината“ и къде започва „студът“! Не съществува такова нещо, като „абсолютна топлина“ или „абсолютен студ“ – двата термина „топлина“ и „студ“ просто показват различни степени на едно и също нещо и това „едно и също нещо“, което се проявява като „топлина“ и „студ“, представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията.

Така „топлина“ и „студ“ са просто „двата полюса“ на това, което наричаме „Топлина“ – и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите.

Същият Принцип се проявява в случая със „светлината и мрака“, които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва „тъмнината“ и започва „светлината“? Каква е разликата между „голямо и малко“? Между „твърдо и меко“? Между „черно и бяло“? Между „остро и тъпо“? Между „шумно и тихо“? Между „високо и ниско“? Между „положително и отрицателно“?

Нека вземем един радикален и краен пример – този за „любовта и омразата“, две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като „харесвам“ или „не харесвам“, които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали „харесваме“, „не харесваме“, или „нито едно от двете“.

И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече – възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта, както в собствения ум, така и в умовете на другите.

Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули.

„Добро“ и „Зло“ са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите.

Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

„Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.“

Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение – напред и назад, изливане и вливане, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната – между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко.

Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека.

Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията.

Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа.

Научили са се как да го използват, вместо да бъдат използвани от него. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност.

Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на равновесие и ментална устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

„Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.“

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че „всяко нещо се Случва в съответствие със Закона“, че нищо никога не се случва „просто така“, че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона.

Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота.

Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се играе играта на живота, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. Използват Принципа, вместо да бъдат негови инструменти.

Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се управлява на собственото им ниво.

ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

„Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.“

Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува род, проявяващ се във всичко – Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво.

На Физическо ниво Принципът се проявява като пол, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване – физическо, ментално или духовно – е невъзможно без този Принцип.

Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип.

„КИБАЛИОН – Изследване на херметичната философия на древен Египет и Гърция“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: