.

Симон дьо Бовоар е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии.

Тя е най-известна с трактата „Вторият пол“, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“.

Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.

Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.

В деня, в който жената ще може да обича благодарение на силата си, а не на слабостта си, и когато обичайки не го прави с цел да избяга от себе си, а да се намери, и когато чрез любовта не отрича страните си, а ги утвърждава, тогава ще усети как мъжът обича – не като смъртоносна опасност, а като източник на ЖИВОТ.

Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.

Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение.

Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.

Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.

Всяко потисничество довежда до състояние на война.

Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.

Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.

Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят.

Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докогато в същото време жената поставя на карта своята съдба.

Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили.

Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.

И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.

Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.

Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.

Не се раждаш жена. Ставаш жена.

Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.

Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. „Да благодарим на Господа, че е сътворил жените“. „Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени.“ В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.

Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа.

Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.

Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа.

Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.

Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.

Оригиналният писател, освен ако вече не си е отишъл от този свят, винаги е шокиращ, скандален, нестандартен, смущаващ и отблъскващ.

Писателството е професия, която придобиваш…, занимавайки се с писателстване.

Променѝ живота си още днес. Не залагай на бъдещето – действай сега, без закъснение.

Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.

Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.

Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.

Човек може да стане свободен само чрез свободата на другите.

Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите.

Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.

Човек не защитава истината заради някакъв свой дълг или заради чувството си за вина – това само по себе си е вече награда.

За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Единственото, което стои между нас и разрухата, е свободният избор – ЖАН-ПОЛ САРТР