.
„Работата ясна, да влезе умрелия…“
Само имам едно питане към световния елит.
Във връзка с преминаването от световен капитализъм и пазарна икономика, към световен корпоративен слаборепресивен социализъм и планова икономика, не може ли някак си , ние от бившите соц. страни, да се спрем да се правим, че има световна пандемия и да си караме като преди 30-35 години, а не като преди 65?
Ние сме свикнали. Знаем го това как се живее. Даже болшинството от хората в тези държави искат да се върнат тези времена. Ми що ни мъчите и нас?
Сега…, тези в хора в „свободните страни“ и „западната демокрация“ не знаят и си ги ограничавайте, облъчвайте, пандемосвайте, плашете, следете, цензурирайте, бийте, затваряйте и т.н., но нас няма нужда.
Ние този мач сме го играли 45 години, след първите 10 разбрахме каква е ситуацията и няма проблем да излезем доброволно за второто полувреме при резултата от първото. Не искаме за нас мача да почва отначало.
И крайния резултат знаем, и с колко да паднем знаем…
„Имунизационният“ режим на Сталин сме го карали. Туй репресии, цензура, всяване на страх, арести, следене, лагери, смъртни присъди… минали сме го този вирус. Както е модерно сега да се казва имаме анти-тела. Няма нужда да караме и 10 години този на Световната Банка.
На тези „свободните“ хора им обяснявайте колкото искате, че това е за „тяхно добро“, не на нас.
Само кажете и излизаме на терена пак…
Манифестации, радост, знамена. Слава на Корпорациите, слава на Световната Банка, Слава на ЕС, Слава на СЗО, Слава на ООН… ние си знаем.
Дали земята и ресурсите ще са на Кооперации или Корпорации, дали жълтите стотинки за труда ни ще ни ги дава Държава или Компания, все тази, за нас разлика няма…
Хайде да спираме с цирка „пандемия“ и да може да ходим на работа, на море, на планина, на театър, на училище, в университетите, в болниците, на кино, на гости да си ходим и на кръчми разбира се… да си изкарваме и харчим стотинките…
автор: Илиян Дуков