.

След като не успява да се сдобри с Яворов, през 1908 г. Дора Габе сключва брак с един от най-ерудираните мъже на България – литературния историк и критик, писател, поет, музикант и всепризнат любовник проф. Боян Пенев.

Дора Габе

Преди това обаче тя подлага на изпитание чувствата му: заминава за родното си село в Добруджа за цели два месеца.

Но в една снежна нощ той пристига в добруджанския чифлик на баща й и дава да се разбере, че няма да позволи помежду им да застане Яворов.

Професорът смята, че мургавият чирпанлия е покварен мъж и никога не го кани на гости, макар че в дома му често идват почти всички писатели и професори от университета.

Бащата на Дора харесва Боян и още през следващите дни сядат да обсъдят къде и как ще направят венчавката. Защото има един проблем: Дора е еврейка и трябва да се покръсти от най-стария поп в Добруджа. Намират го и тя става източноправославна.

Венчават се на 7 януари 1908-а.

Миличкото ми, ако си в тая минута при мен, сигурно бих те удушил от обич… Искам да си спомням топлината на ръцете ти, на устните ти, цвета на оная пъстра блуза, усмивката ти, дъха ти… Всичко, всичко… Боже мой, аз не съм привикнал да понасям толкова много щастие, то спира дъха ми, аз трябва с твърдост и мъжество да го удържа… Мисълта, че ти ме обичаш, ми доставя наслада, каквато не съм изпитвал никога в живота си.

Това пише Боян Пенев на Дора десет месеца след сватбата им, на 19 октомври 1908г.

Скоро Дора забременява, но той е рядко амбициозен млад учен и преценява, че още е рано да имат дете. Дора се съгласява да направи аборт.

Но никога след това не успява да забременее. Лекува се дори във Виена, подлага се на невероятно сложни и болезнени процедури, но и тамошните лекари не могат да й помогнат.

Какво толкова харесва у Боян Пенев една от най-красивите жени на България по онова време?

проф. Боян Пенев

Не друг, а неговият приятел Атанас Буров се чуди и мае как се е стигнало до този брак.

Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – грозен, осакатен, страшен като Пенчо Славейков… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближил до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща!

Така възкликва легендарният банкер. /Михаил Топалов, „Срещи с Буров“, 1990/

Явно други са качествата, с които професорът по литература печели възторзите на жените и на всички други.

Боян Пенев можеше да бъде поет – затова никоя лъжа в поезията не можеше да остане скрита за него.

Можеше да бъде художник – достатъчно е тънкото му наблюдение и нерв на художник.

Той можеше да бъде музикант – и написа великолепната си книга за Бетовен.

Но и поетът, и художникът, и музикантът се чувстваха във всичко като в огромен и дълбок фон.

Такива хора могат нищо да не „напишат“ – достатъчно е само тяхното присъствие. То вече е една мярка за времето.

Това заявява в прощалното си слово на погребението на Пенев известният литературен критик Владимир Василев, редактор на сп.„Златорог“.

А ето какво си спомня за професора поетесата Блага Димитрова:

Бледно продълговато лице на отшелник, полузасенчено от черна брада, която се слива с тъмнината на фона и на дрехата. И цялата здрачност е пронизана от погледа: вглъбен, пламтящ, взрян право в душата ти. До другия край на коридора да идеш този поглед те следи, сякаш иска да проникне в теб и да събуди някакви непознати пориви.

Много е писано, че Дора и Боян се разделят заради Елисавета Багряна, че „вечната и святата“ просто й отмъква съпруга. Това не отговаря на истината.

Когато Боян и Багряна се срещат и започват да кроят общи планове за бъдещето, той вече от шест години не живее с Дора. Тя му прощава безброй изневери с негови студентки, но идва време, когато чашата на търпението й прелива.

В дома им се натрапва една от дъщерите на езиковеда проф. Любомир Милетич – Олга, и постоянно безсрамно флиртува с Боян. За голяма изненада на поетесата благоверният й не само не отблъсква досадницата, напротив, влюбва се в нея.

Следват сцени на ревност, все по-чести разправии и през 1917 г. двамата се разделят.

Дора изпада в тежка депресия. Уплашен за здравето й, баща й я взема със себе си на едно дълго пътуване из Добруджа, докато по поръчение на правителството прави анкета за тригодишното управление на румънците в този край. А след това изпраща дъщеря си във Виена, за да забрави Боян.

Поетесата престава да пише и е пред прага на психически срив.

През лятото на 1918 г. умира от „силна меланхолия“ майката на Боян Пенев. Професорът по наследство също страда от тази болест. Затова, след като и госпожица Милетич го изоставя, той се хвърля да пише на Дора отчаяни писма с молба тя да се върне при него. И я заплашва:

Мама се помина. Навярно и аз ще свърша като нея с моята меланхолия и самотност!

Дора му отговаря, че ако наистина е толкова зле, ще се прибере в България, макар че е болна.

Боян й праща телеграма:

Върни се, моля ти се, веднага!

И тя се връща и двамата отново заживяват заедно. Оказва се обаче, че професорът е като едно голямо дете – от него не може да се очаква нито вярност, нито отговорност.

През лятото на 1920 г. той подновява връзката си с Олга Милетич и през 1922 г. тя му ражда момче – Владимир.

Този факт излезе на бял свят едва след смъртта на Дора Габе. В архива й бе намерена снимка на момчето, на гърба на която тя собственоръчно е отбелязала: „Синът на Боян“.

Иначе за всички Владимир е син на съпруга на Олга Милетич – дипломата Никола Балабанов.

Ян Каспрович

В живота на Боян Пенев се появява още една фатална дама, този път чужденка. Докато чете лекции по история на българската литература в Краков и Варшава, той и Дора Габе гостуват в дома на големия поет, драматург, литературен критик и преводач Ян Каспрович в Поронин в Татрите. На Боян Пенев се пада по-приятната задача да развлича Маруся – красивата и доста по-млада съпруга на поета, докато Дора Габе работи всеки ден заедно с Каспрович, вече тежко болен, над преводите на неговите „Химни“, които по-късно излизат в България и получават възторжена оценка.

Напълно в негов стил, Пенев се залюбва с Маруся и й обещава брак, след като се разведе с Дора. И полякинята хлътва по него и се заклева, че и тя ще стори същото. Но изненадващо Ян Каспрович получава парализа, Маруся се чувства длъжна да се грижи за него и това слага край на връзката й с Пенев.

Витезслав Незвал

Години след това в Дора Габе се влюбва световноизвестният чешки поет, композитор и художник Витезслав Незвал /1900-1958/. През периода 1933-1934 г. двамата постоянно си разменят писма, които красноречиво говорят за любовта им. Чувствата на Незвал намират израз в много негови стихотворения от тези години. А неотдавна излезе на нашия книжен пазар и негов роман, в който Габе е главната героиня. Пише го и в предговора. Но според запознати Незвал е бил влюбен и в Багряна. Така поне споделя тя със свои приятели.

Но да се върнем към Боян Пенев и Дора Габе.

В писмо от 19 януари 1922 г., когато вече не живеят заедно, тя му пише:

Макар и разделени, далеч един от друг, само така ще се докосваме един до друг с онова, което наистина трябва да е същността на нашата обич. Бъди здрав и не се отказвай от нищо, което може да ти даде дори и най-малката радост. Целувам те, скъпи, скъпи, скъпи, едничък на целия божи свят до края на дните ми! Твоя Дора.

Когато през 1924 професорът се завръща в България, той вече окончателно е разделен с Дора Габе.

„Лиза не се вмъкна между Дора и Боян. Те вече бяха разделени“ – ще потвърди след време сестрата на Габе – Бела Казанджиева, съпруга на проф. Спиридон Казанджиев.

Когато се запознава с Боян Пенев, Багряна е съпруга на царския офицер Иван Шапкарев и майка на момченце. С младия капитан Шапкарев тя се запознава във Враца, където е учителка.

Харесва го за доброто му възпитание, за неговата интелигентност и за това, че проявява литературни интереси. Но скоро се разочарова, тъй като в представите му офицерската съпруга трябва да си стои у дома, да се грижи за домакинството и от време на време да ходи на балове с мъжа си.

Такова е тогавашното разбиране за ролята на жената. А и свекървата се оказва властна македонка, с албанска кръв, която иска да я затвори вкъщи да готви, да пере и чисти – дотам, че младата поетеса е принудена да крие под мушамата на кухненската маса лист и молив, за да пише крадешком стиховете си.

През 1923 г. вече настъпва дълбоко разстройство в отношенията с мъжа й и Елисавета Багряна – Лиза, както я наричат близки и приятели, заминава за Германия и остава там близо година.

Един любопитен факт: Багряна напуска мъжа си точно в деня, когато става атентатът в църкавта „Света Неделя“ – 16 април 1925 г., при който загиват 134 души, а 500 са ранени.

Този ден „волната, скитницата, непокорната“ отива да прибере багажа си от дома на Шапкарев с файтон. Макар и разделени, полковникът кавалерски я придружава.

На връщане минава край църквата „Света Неделя“, където той трябва да присъства на погребението на един генерал. На входа на църквата обаче дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а освен това е забравил да си вземе задължителните за случая пелерина и ръкавици.

Когато се отдалечава, отеква страхотен гърмеж – атентатът.

Тази история разказва самият полк. Шапкарев пред Блага Димитрова и Йордан Василев, когато те подготвят книгата си „Младостта на Багряна“.

Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!

Това добавя с мъка бившият съпруг на „вечната и святата“.

Боян и Багряна живеят заедно в къщата на професора, срещу паметника на Васил Левски.

Боян Пенев пише до Багряна през февруари 1925 г., когато тя получава инфекция на кръвта и е в болница:

Ще бъда най-щастливият човек, когато един ден отново си при мен… Ти, Лиза, не приличаш на никого, ти си съвсем друга. Обичам твоето спокойствие… Ти никога не губиш равновесие… Лиза, ще ми повярваш ли, че в целия свят нямам друг близък освен теб.

За разлика от нея обаче, той не успява да се разведе. Чак през 1927 Пенев предприема стъпки за развод, но тогава пък почива бащата на Дора – Петър, и от уважение към скръбта на бившата си спътница той спира делото.

А после влиза в болница за операция на апендикса. Уж всичко минава добре и вече се готвят да го изпишат, когато съсирек от кръв фатално засяда в сърцето. Емболия!

Извикват Багряна в клиниката, когато той вече е издъхнал. „Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова“, ще напише по-късно тя в триптиха си „Реквием“.

Така до края на живота на Боян Пенев той и Дора Габе си остават съпрузи.

„Така свърши моят хубав живот!“, лаконично ще сподели след време винаги сдържаната за интимния си свят Багряна.

На опелото му в „Света София“ тя припада.

В „Книга за мъртвите ми приятели“ поетът Стефан Цанев пише как „след ковчега на загадъчния естет Боян Пенев вървят две още по-загадъчни дами, потънали целите в траур, вървят те една до друга и изпод черните воали си хвърлят свирепи погледи. Едната е съпругата на покойника – Дора Габе, а другата – любовницата му Елисавета Багряна.“

Само че това не е истина. Дора Габе не присъства на погребението. По това време тя е в чужбина и не успява да се върне в България.

Багряна посвещава на Боян Пенев няколко прекрасни стихотворения и дори цял цикъл. В едно от тях – „Не те измести никой“, споделя:

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

А по повод мълвата, че заради професора двете с Дора са смъртни врагове, тя казва следното: 

Веднъж занасяха Дора, за да ни скарат: „Лиза е опасна, само как ти открадна Боян Пенев!“ А Дора ги погледна съвсем спокойно и им отвърна по достойнство: „Боян Пенев е голям мъж и той може да има две жени.“ Клюкарите млъкнаха като попарени, а в случая Дора прояви характер. Не случайно съм й посветила стихотворението „Нестинарска съдба“, където казвам, че участта на българката е такава: все да танцува върху жар.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев