.
Като умре, човек всичко оставя на Земята; единственото нещо, което взема със себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък.
Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал.
Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си.
Тя взема само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взема есенцията от розите: от три хиляди килограма рози той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози със себе си. „Възможно ли е това?“ Възможно е. „Как?“ Като есенция.
Мнозина питат какво ще правят след смъртта си. Много просто – ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си.
Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на онзи свят; не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете.
„Вярно ли е това?“ Ще го опитате – всички Божествени неща са верни и разумни.
И тъй, душата, за която се говори, не е вън от човека – тя се проявява чрез човешкия мозък.
Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и душата му се проявява; ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква душа не търсете в него.
„Аксиома на живота“
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Не късайте без позволение чужди плодове – ПЕТЪР ДЪНОВ