.

Ролф Якобсен /8 март 1907 – 20 февруари 1994/ е най-видният представител на съвременната норвежка поезия, върху чието развитие – тематично и художествено, неговото творчество оказва неоспоримо влияние вече някоко десетилетия.

За Якобсен може да се каже, че е първият писател модернист в Норвегия.

Кариерата на Якобсен като писател обхваща повече от петдесет години.

Централната тема в творчеството му е балансът между природата и технологиите – той е наречен „Зеленият поет“ в норвежката литература.

Разкривайки символната същност на „нещата от живота“, той свързва баналната реалност с необходимостта от осъзнаване на мисията на човека за нейното преосмисляне и трансформиране, а единството на хора и природа – с тъждеството на свят и космос.

Неговата поезия е северно съзерцателна, лазурна като чист емоционален порив и кобалтово наситена в своята философска дълбочина и социална ангажираност.

НО НИЕ ЖИВЕЕМ…

Но ние живеем!
В супермаркетите и по рафтовете с разни сирена живеем,

под белите бразди от реактивни самолети в
сияйното небе на май
и в градове, обгърнати от пушек.

Живеем с кашлицата карураторна и със захлопването на врати автомобилни,
живеем
в тв навечерието на златен век,
върху асфалт, зад седмичници и притурки, на бензиностанции.

Живееем
в статистиката и под номера във списъци на избиратели.
Живеем
с цветенца на прозореца,
макар и под заплхата от водородна бомба,
от ядрено-химическо унищожение,
живеем заедно с безсънието, а и с милионите
умиращи от глад, живеем
с изтощена мисъл, но живеем още,
живеем
магически необяснимо как – и то живеем,
живеем
на една звезда.

РАСТЕЖ НАДОЛУ

Колкото по-големи стават градовете,
толкова по се смаляват хората.
Колкото по-нависоко до небосклона стигат сградите,
толкова по-ниски стават техните обитатели.

А градовете все растат, растат,
докато животът все се умалява.
И не след много време ще стърчим едва-едва, като тревички,
и в някое неделно утро
една косачка ще ни среже.

Не е ли тъй?

ОБЪРНЕТЕ СЕ! МИСЛЕТЕ ЗА НЕЩО ДРУГО!

-Обърнете се! Мислете за нещо друго!
Мислете си за всичко, което можете да купите.
Мислете за колите си.
За онова, което рекламират. За мамещите вещи.
Не зяпайте насам. Е хайде, обърнете се!
За нещо друго си мислете, нали ви казахме.

Но обърнете се! Погледайте витрините.
Какви прекрасни стоки. И до една – последна дума в своята област.
Палта от кожи на тюлени. Не са ли чудни? Нови рокли.
Да, пролетта настъпва. За суперхубавици си мислете.
И за живота с неговите удоволствия. Но хайде, обърнете се!
Не сме ви викали за очевидци.

Идете тази вечер на кино или ако предпочитате –
на църква. Пейте псалми,
бъдете като всички други, дявол да ви вземе.

Но слушайте, така не може! За последен път –
не гледайте насам!
Мислете си за нещо друго! Та нали ви казахме:
зяпачи тук не искаме.
Купете си неделни вестници и лъскави списания.
Я вижте колко цветни снимки и имайте предвид,
че няма повече да ви предупреждаваме.
Така, така. Чудесно. Нека за нещо друго да говорим.

НЕ ръкомахайте. Не мърдайте и останете прави.
Иначе – стреляме.

ДИАГНОЗА

Има времена, които се връщат отново
и отново, като досадни посетители,
и времена, които си отиват завинаги,
важни гости с пронизващи погледи:
… такова нещо не очаквахме.

Понякога времената влизат и през задния вход,
докато ти още събираш парчетата на сервиза,
счупен от някое предишно време, или пък изобщо не идват,
а ти звънят от болницата:
елате и си го вземете.

Одъртелият Запад
е подпрян на възглавници,
лицето му пламти, тялото – старчески немощно.

Какво ще кажете, сестра? Типична атеросклероза,
прогресиращо асфалтово втвърдяване –
небостъргачи, суперцентрове, автостади с по четири платна,
безгранична бетонна пустиня,
аритмия, задуха, смущения в кръвното налягане.

Може би една инжекция, сестра? Да, но само за
успокояване на болките –
една илюзия, идея-фикс? Венозна.
И само половин доза. Благодаря, сестра,
за днес това бе всичко.