.

Ралф Уолдо Емерсън е американски мислител и писател, чиято философска проза граничи с поезия, основоположник на движението трансцендентализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за основно човешко право.

В своите творби Емерсън насърчава читателите да се доверят на интуицията си, да използват потенциалните си възможности и да открият автентичното в себе си. 

Като есеист Емерсън е майстор на стила. Много от фразите, използвани за пръв път от него, навлизат в английския език, като например „малцинство от един“, „адвокат на дявола“, „глупавата последователност обсебва дребните души“.

Есетата му са като речи, а тонът им е пророчески. Целта на Емерсън не е просто да очарова читателите и слушателите си, но да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат, и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания.

Едно от най-известните му есета е „Самоувереност“ (1841). В него той пише:

В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е…

Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило…

Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни.

Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното.

„А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно?

Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух.

Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран…

Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна.

Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията…

Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света.

Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му.

Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса.

Най-търсената добродетел се оказва конформизмът.

А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици…

Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.