.

Хората, склонни към крайни и унищожителни конфликти, следват модел на негативно поведение с четири основни характеристики: мислене „всичко или нищо“; ескалиращи и неовладяни емоции; екстремно поведение или заплахи, обвинявания към другите за създалите се спорни ситуации.

Следователно те не са склонни да подхождат разумно в напрегнати моменти и да разрешават конфликти, а напротив – да ги разгарят и ескалират до крайна степен.

От друга страна, фактът, че не поемат отговорност за своята роля в проблема, може да бъде доста изненадващ и разочароващ за околните.

В усилията си да управляваме или разрешаваме конфликти, повечето от нас се опитват да използват методи, които са ефективни с по-спокойните и разумни хора, но претърпяват пълен провал с хората, склонни към ескалиращи конфликти.

Вижте четири от най-големите грешки, които допускаме в споровете с този тип личности:

Опитвате се да ги накарате да осъзнаят колко абсурдно се държат

Приемете, че на тези хора може би им липсва самосъзнание и саморефлексия и точно по тази причина усилията ви да ги накарате да се погледнат отстрани и да осъзнаят негативното си поведение са обречени на провал и най-невероятно ще внесат още напрежение.

Това, което ще постигнете, е още по-ожесточена реакция и още по-силни крясъци.

В допълнение, заговаряйки за поведенческите им проблеми, ще навредите на отношенията си с тях.

Те ще чувстват, че не ги харесвате такива, каквито са, че трябва да се защитават и да ви доказват, че грешите.

Тъй като виждат нещата в условия „всичко или нищо“, вашето мнение – без значение колко спокойно се опитвате да го поднесете, ще предизвика в тях дълбоко недоволство и те ще започнат да ви възприемат като заплаха.

Фокусиране върху миналото

Висококонфликтните личности може да са заседнали в миналото, да се защитават или да обвиняват други за старите си грешки или нещастия.

Избягвайте да ги питате какво се е случило в миналото им или как се чувстват при спомена за определени събития.

Вместо това се съсредоточете върху бъдещи действия: Какво искаш да направиш сега? Как предлагаш да се разреши настоящия проблем?

Понякога предоставянето на информация от ваша страна може да помогне: „Това звучи разочароващо. Знаеш ли, че вече можеш да…?”.

Друга добра стратегия е да подчертаете свободата на избор, защото много често този тип хора вярват, че нямат право на такъв.

Покажете им различни възможности, това може да промени посоката на мислите им и да им даде повече надежда.

Емоционални конфронтации

Висококонфликтните личности често са много чувствителни и реагират на емоциите на други хора.

Следователно, ако вие запазите спокойствие и овладеете емоциите си, те също ще останат максимално спокойни и разумни.

Ако сте ядосани и им кажете колко много сте разочаровани от тях, само ще предизвикате уязвимостта им.

Опитайте се поддържате спокоен емоционалния тон на разговора и не забравяйте, че ако емоциите по принцип са заразни, то тези на висококонфликтните хора са крайно заразни.

Тоест, изпуснете ли контрола, много скоро ще бъдете завъртени във вихрушка от негативизъм.

Казвате им директно, че имат разстройство на личността

Това винаги е много изкушаващо, особено когато сме под влиянието на силни емоции, но е огромна грешка.

Сега, когато знаете, че всички ваши думи, обвинения или опити да отрезвите висококонфликтния си събеседник, само и единствено провокират отбранителното му поведение, сигурно се досещате, че подобно заявление от ваша страна ще бъде опустошителният удар за него, който може да доведе до влошаване на отношенията ви за дни, седмици и дори години.

Защо продължаваме да правим тези грешки

Човекът е устроен така, че винаги да се стреми да помага на хората, особено когато ясно вижда къде грешат и как могат да се справят по-добре.

С разумните хора това е лесно и го правим постоянно, то е част от процеса на общуване.

В комуникацията ни с висококонфликтните личности обаче всичко се случва по трудния начин, но независимо от това, независимо от липсата на разбиране или от собственото ни чувство на неудовлетворение, ние продължаваме да упорстваме, вместо да променим подхода си.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg