.
Общуването между хората неизменно е свързано и с конфликтни ситуации. Това е напълно нормално, тъй като всеки човек има своя позиция и гледна точка.
В някои случаи двете страни спорят разгорещено, но в други избират да се игнорират. И двата подхода могат да предизвикат неприятни емоции, но според учените и емпиричните данни от множество проведени изследвания усещането да бъдеш игнориран и пренебрегнат е много по-болезнено от това да спорят с теб.
Страхът на хората от отхвърляне и изключване от социалната група често ги прави твърде чувствителни към нечие поведение.
Той е толкова силен, че може да изкриви представата им за заобикалящия свят и да ги кара да виждат околните по-дистанцирани и мълчаливи от обичайното.
Защо студенината и мълчанието на другия ни кара да страдаме повече, отколкото споровете с него?
Съмненията
Както и при много други феномени, свързани с комуникацията, отговорите на този ключов въпрос могат да бъдат повече от един. Възможно е болката да е причинена от липсата на обратна връзка и яснота, които при дискусия винаги са налице.
Пренебрегнатият човек потъва в мислите си, търсейки в себе си причините за игнорирането и с какво може би е наранил другия.
Несигурността, която се поражда от информационното затъмнение, го кара все по-често да се съмнява в себе си и да прехвърля в ума си цял списък от обидни думи/ действия, които несъзнателно е произнесъл или извършил спрямо отсрещната страна.
Понякога пренебрегнатият мисли, че проблемите се дължат на черта в неговия характер.
Самоуважението страда изключително много, когато човек систематизира всички свои грешни изказвания и лоши постъпки. Тогава му се струва, че той заслужено е наказан с мълчание, защото твърде често е постъпвал погрешно.
При разгорещения спор проблемът се изяснява на момента и не се налага единият да премисля (да предъвква мисловно) какво и кога точно се е случило, за да се стигне дотук.
Липсата на контрол
Докато при дискусия между двама души, контролът е взаимен, то при мълчаливото пренебрегване единият упражнява власт над другия. Той насочва събитията в посока, която сам е определил.
По време на разговор двете страни изтъкват своите доводи и всеки има възможността да наклони везните в своя полза. Когато комуникация липсва, пренебрегваният е в пасивна позиция.
Ниската самооценка
В някои случаи пренебрегваният човек вярва, че не заслужава ничие внимание и не притежава ценни качества. Често подобно усещане се наблюдава при хора, които имат по-нисък социален статус от отсрещната страна.
Задълбочените разговори изискват енергия и усилия. Ето защо човекът, който е игнориран, стига до заключението, че другият предпочита да загърби връзката помежду им, вместо да инвестира своето време в нея, за да я заздрави и да изглади недоразуменията. А подобна мисъл се приема наистина трудно.
Дали ще изберем да обсъдим проблема или ще накажем с мълчанието си отсрещната страна, зависи от крайната цел.
Ако тя е да внесем яснота в ситуацията, да бъдем честни и да запазим добрите си отношения, правилният подход би бил да инициираме разговор.
Ако смятаме, че другият не заслужава нашето внимание и усилия, можем да замълчим.
Стратегията е напълно приложима и при разрешаването на международни геополитически конфликти.
Ако една държава държи да изтъкне доводите си пред другата, тя ще започне да преговаря.
Ако целта обаче е да я накаже и да накара нейните лидери да помислят върху допуснатите грешки, то прекратяването на каквито и да било отношения е най-подходящата тактика.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
редактор: Даниела Пройчева; източник: psychology.framar.bg