.
СЪН
Безмълвен вятър и прозрачен мрак,
летят в небето редом – крак до крак,
особен мирис… вечен кръговрат…
посока изток… кран… площад и прах…
И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават.
Очакваш нещо като РАЙ,
а те със смачкана реалност се сменяват.
Далечен вопъл… думи… суета…
и нищо в крайна сметка – пак лъжа…
носталгия ужасна… пак мираж…
Идеи… Нищо! Мъдрост без кураж…
Отнесен дремеш, мислиш, че летиш,
протягаш длани да се задържиш…
на падаш ненадейно… изведнъж,
усещаш ужас, виждаш се измамен…
Вижте още: АЗ СЪМ НА ПРИНЦИПА „ОТМИНИ ПРОСТАКА С ПРЕЗРЕНИЕ“ – ГЕОРГИ МИНЧЕВ
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
