До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност.
Това мое предусещане ме водеше напред.
Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия.
Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане.
Наивността също идва от там.
Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?
А то имало.
Има.
И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа.
ЧЕСТ
Пред клеветата гордо да застанеш
с високо вдигната глава.
Честта да съумееш да опазиш
от чернилка не една.
Когато трупват ти вината,
върху крехките на вид крила
и се опитат да прекършат,
до бяло чиста твоята душа.
Когато вред са хищници злояди
и в плячка се превърнеш ти,
опитай се да не забравиш,
че те има. Че си ти!
Че тебе те крепи сърцето,
даващо на всеки и навред.
И в сетния си час, което
добро ще бъде най-напред!
Да избереш да бъдеш добър, означава да постъпваш добре, въпреки последствията.
Иначе си просто егоист!
Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница: