.

„И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две“ (Мат. 5:41)

Истинското християнство е религия на „втората миля“. Да изпълним дълга си, да останем верни на призванието си, да спазваме закона – всичко това е наше пряко задължение и ако го правим, сме извървели само „една миля“, не повече.

Ако превърнем всичко в живота си в изпълнение на задължения и заповеди, нашето битие би се уподобило на живот в казарма. Най-доброто и благородното на земята се е постигало само тогава, когато хората са надхвърляли границите на своите задължения, правели са несравнимо повече от това, което се е изисквало от тях, изминавали са „втората миля“.

Груба грешка допускат онези, които свеждат християнството до изпълнение на задължения, спазване на реда, постановления и формалности. По този начин те превръщат учението на Христос в мъртъв закон, а не в животворящ дух. Не е ли това причината на земята да има толкова много „мъртви“ християни?

Забравяме, че живото християнство е само там, където преобладава духът на „втората миля“.

Христос казва: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две» (Мат. 5:41). Думата „миля“ означава древна линейна мярка, приблизително равна на 1,5 км.

Глаголът „принуди“ тук има особено значение: той е дословен превод от гръцкото ангареуо. Тази гръцка дума произлиза от персийското съществително „бързоходец“. Бързоходците на императора са имали право да принудят местното население да ги снабди с провизии, магарета, камили, лодки и водачи в непозната местност.

Александър Македонски, а по-късно и римляните използват такива бързоходци за връзка с всичките краища на империята. Затова глаголът в този стих означава по принуда да изпълниш задължението, което ти е възложено от бързоходеца.

Глаголът ангареуо, или „принуждавам“, е употребен само два пъти в Новия Завет, единствено когато става въпрос за принуда от страна на римските войници.

Например Симон Киринеецът е заставен от римляните да носи кръста на Иисус (Мат. 27:32). По това време фразата „да извървиш една миля“ е била широко разпространена и се е свързвала с факта, че императорът е давал право на всеки римски войник да принуди когото поиска да носи торбата и снаряжението му „една миля“.

Иисус вижда как римските войници заставят населението на Палестина да носи товара им, а също и нежеланието на юдеите да изминават тази злополучна миля. Той използва този пример, за да изясни една основна истина в християнството.

Юдеите са изпълнявали небрежно своя дълг, не са искали да изминат и една миля, а Христовите ученици в своето служение трябва да се ръководят от ново правило: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.“

За патриотично настроените юдеи, недоволни от римското владичество, подобно изискване от страна на Христос изглежда неосъществимо. И наистина, възможно ли е това?

За искрените Божии деца е възможно, защото тяхната вяра е вяра на „втората миля“. Всички хора, независимо дали желаят или не, трябва да изминат „една миля“. С това е свързано тяхното съществуване.

„Първата миля“ е неумолимият закон на живота. Затова всички все някак я извървяват, но не са мнозина способните да извървят „втората миля“.

Причината е, че първата миля се изминава от човешката сила, втората – само чрез силата на Светия Дух, Който пребъдва у човека.

Първата миля е на закона, втората e милята на любовта!

Дори правоверният юдеин е трябвало или да носи товара на римския войник, или да понесе наказание. Такъв е бил законът. Религията на юдеите е религия на закона. Чрез нея те извървяват първата миля, а когато Иисус Христос изисква от тях да продължат с втората миля, те Го разпъват.

Разбира се, законът си има свои добри страни. Той поставя хората на мястото им и ги принуждава да се отнасят към другите по-човечно- в рамките на „първата миля“. Ако в наше време нямаше такива правила, животът би бил непоносим. Но законът си остава само закон. Той никога не може да новороди човешкото сърце и да го научи да твори добро.

„Втората миля“ е милята на любовта, на благодатта. Само човек със сърце, изпълнено с тази любов, ще измине „втората миля“ и нищо няма да го спре. Майката, която се хвърля в огъня, за да спаси детето си, действа от любов, а пожарникарят, или полицаят, който я спира, постъпва според закона. В това се състои разликата между „първата“ и „втората“ миля.

Богаташът, който дава десятъка си в църковната каса, изминава „първата миля“. Бедната вдовица, която дава последните си пари, вече върви „втора миля“. Да ходиш на богослужения, е пътят на „първа миля“, да прощаваш огорченията и обидите – на „втората“. Да си често в молитвен екстаз е стъпка от „първата миля“, да се помириш с брата е от „втората“.

Да извървиш „втората миля“ не е лека задача, но е благословена. Да обичаш далечните, да обръщаш внимание на самотните, да подкрепяш слабите, да прощаваш на тези, които обиждат, да спасяваш погиващите, без да очакваш награда и слава – към това води пътят на „втората миля“.

Христовият кръст е „втората миля“. Само любовта е можела да подбуди Бога да остави славата Си на небето и да слезе на земята, за да умре на Голгота.

Първата миля е на принуждението, втората е доброволна.

Първата миля е на дълга, втората е на желанието!

Духът на втората миля идва при нас с възраждането на сърцето.

Христос е казал: „Трябва да се родите отгоре.“ Човек, който не се е новородил, не може да извърви втората миля. Отначало той трябва да подчини себе си на божествената сила, която ще го направи способен на подвизи, свързани с „втората миля“.

„Adoration Of The Christ Child“ – Gerard Van Honthorst

автор: Николай Александренко
източник: pravoslavie.bg