.
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а земята пребъдва вовеки.
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. Няма нищо ново под слънцето.
Случва се да казват за нещо: „Виж, това е ново”. Но то вече е било през вековете, които са били преди нас.
Видях всички работи, които се вършат под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост. Но разбрах, че и това е гонене на вятър.
Защото многото мъдрост е голямо терзание и който трупа познание, трупа тъга.
На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но разбрах, че една съдба постига двамата.
Защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия. След време всичко ще бъде забравено. И, уви! Мъдрият умира тъй, както и глупавият.
За всичко си има време, време има за всяко нещо под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото.
Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
И ако някой човек яде и пие, и вкусва благата от всеки свой труд, това е дар Божий.
Всичко на едно място отива: всичко е произлязло от пръст и всичко в пръстта ще се върне.
И тъй, аз проумях, че няма нищо по-добро от това, човек да се наслаждава на делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го доведе после да погледа това, което ще бъде след него?
Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето. И ето сълзите на угнетените, а утешител нямат. Силата беше в ръцете на тези, които ги угнетяваха, и нямаше за тях утешител.
Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между хората взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
По-добре е да не даваш обещания, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.
Както е излязъл гол от майчина утроба, така гол ще си отиде, както е дошъл; и нищо няма да вземе от труда си, което би могъл в ръка да отнесе.
Добро име е по-добре от скъпи мазила, и по-добре денят на смъртта, отколкото денят на раждането.
Тъга е по-добре от смях; защото когато лицето е печално, сърцето става по-добро.
Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развращават сърцето.
По-добре е едно нещо да свърши, отколкото да започне отначало; търпелив е по-добре от високомерен.
Не бивай с духа си бърз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупавите.
Вгледай се в Божиите дела; кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведник да загине в своята праведност, нечестивец да живее дълго в нечестието си.
Не прекалявай с праведността и не се изтъквай за много умен; защо ти е да изпадаш в смут и да погубваш себе си?
Няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши. Затова не обръщай внимание на всякаква мълва, която се говори, за да не чуеш роба си, когато злослови срещу тебе. Защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
Има и такава суета на земята: Гледаш праведници, а ги постига участ, която заслужават нечестивци за делата си, а с нечестивци става онова, което заслужават праведните за своите дела. И аз си казах: и това е суета.
За всекиго и за всички – едно: Една е участта на праведника и нечестивеца, на добрия и на лошия, на чистия и нечистия, на този, който принася жертви и на този, който не принася, на добродетелния и на грешника, на този, който полага клетва и на този, който се бои от клетва.
Това е тъкмо лошото във всичко, що става под слънцето, че една участ е отредена за всички и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и безумие обладава сърцето им, докато са живи; а след това те отиват при мъртвите.
Който е между живите, има още надежда, понеже и живо куче е по-добре, отколкото мъртъв лъв.
Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. И няма за тях повече награда, защото и споменът за тях е предаден на забрава.
И тъй. Иди, яж хляба си с радост и пий с весело сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите дела.
През всички дни на суетния си живот наслаждавай се на живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни. Защото това е твоят дял в живота и в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.
Всичко, което ръката ти може да върши, според силите си върши. Защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
Тогава се обърнах и видях под слънцето, че не бързоноги печелят в надбягване, нито на храбри се дава победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
И тогава си казах: по-добре мъдрост, отколкото сила; при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва и в думите му не се вслушват.
Думите на мъдрия, изречени спокойно, се изслушват по-добре, отколкото крясъка на този, който властва между глупави.
Отровни мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек на неговата мъдрост и чест.
Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво. (Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на глупавия – в левицата му)
По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига разум и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
Който копае яма, сам ще падне в нея и който ограда руши, змия ще го ухапе.
Горко на теб, земя (държава), когато царят ти е момче и когато князете ти започват рано да ядат!
Блазе ти, земя, когато царят ти е от род благороден, и князете ти навреме ядат, за подкрепа, а не за пируване!
И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
Суета на суетите, каза Еклесиаст, всичко е суета!
А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото.
Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.
Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно, било то добро или зло.
Еклисиаст е анонимен труд, най-вероятно написан в III век пр. н. е. Авторът Кохелет се представя като син на Давид, цар на Йерусалим (т.е. Соломон), което датира книгата от X век пр.н.е.
Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян.
Тя обябява всички дела на човека за хевел, което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безсмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта.
Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: