.
Всичко е разрушено. Развалено. Отнето. Не е останало нищо. Нищо!
Но всъщност все нещо е останало – малко семенце, от което всичко може да израсте отново. Материалът не е изгубен и енергията все още е някъде там.
Въпреки че е трудно да гледаш разрухата. Толкова време и усилия напразно…
Но всичко е поправимо!
Ще потъгуваш известно време. И това ще е достатъчно. След това ще се изправиш и ще поправиш, преправиш и ще започнеш да градиш отново. Едно е главата на гущера да бъде откъсната, но съвсем друго – опашката.
Винаги може да си отгледаш нова опашка. По-хубава.
Това е целият смисъл. След удар и загуба, идва моментът за размисъл. Щом можеш да мислиш, значи си добре. Това е само една опашка.
Да, обидно и болезнено е, разбира се. Но само ако не се подадеш на отчаянието, ще ти порасне нова. По-голяма и по-красива.
Това е главната беда – много хора бъркат загубата на опашката си със загубата на главата си. Но грешат.
Енергията ще се възстанови и болката ще утихне. Вероятно всичко е напълно поправимо, но болката и негодуванието ни карат да се чувстваме зле, защото преувеличаваме всичко.
Много хора си посягат в такъв момент и разплакват ангелите, изумени от такава липса на кураж.
Всичко се случва в живота. Но надиграва и печели този, който различава невъзвратимата загуба от възвратимата. Непоправимото от поправимото.
И не тича да се дави за неща, които може да поправи. Заради една гущерова опашка!
Всеки, който има енергия може да регенерира. Въпреки че боли. Поправимото също боли.
Но е поправимо!
автор: Анна Кирянова