.
Професор Клаус Шваб, основател и председател на Световния икономически форум, се намира в епицентъра на световните дела вече над 40 години.
Четвъртата индустриална революция не прилича на нищо, което човечеството е преживяло досега.
Новите технологии водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие едновременно огромни възможности и потенциална опасност.
Скоростта, мащабът и дълбочината на тази революция оказват влияние както върху световната икономика и политика, така и върху обществото и отделния човек.
Едно от най-големите индивидуални предизвикателства, породени от интернет и високата степен на взаимосвързаност изобщо, се отнася до неприкосновеността на личния ни живот.
Това е въпрос, който става все по-важен, защото, както наблюдава политологът и философ от Харвардския университет Майкъл Сандел, „сякаш сме все по-склонни да изтъргуваме правото си на лично уединение, за да получим удобство с много от устройствата, които често използваме”.
Стимулиран донякъде от разкритията на Едуард Сноудън, глобалният дебат за смисъла на неприкосновеността на личния живот в един свят на по-голяма прозрачност едва сега започва, докато виждаме как интернет може да е инструмент за безпрецедентно освобождаване и демократизация, а в същото време и фактор за безразборно, дълбоко и почти неизмеримо масово следене и шпиониране.
Защо неприкосновеността на частния ни живот е толкова важна? Всички ние инстинктивно разбираме защо тази неприкосновеност е от толкова дълбоко значение за индивидуалната ни личност.
Дори онези, които твърдят, че уж не ценят особено неприкосновеността на личния си живот и „нямат какво да крият”, със сигурност са казали или правили най-различни неща, за които не желаят никой друг да узнае.
Има много изследвания, които показват, че когато човек знае, че е наблюдаван, поведението му става по-конформистко и „послушно”.
Сега едва правим първите крачки към осъзнаването на всички възможни психологически, морални и социални последици.
Аз например предвиждам следния проблем, свързан с неприкосновеността на личния живот: когато животът на един човек стане напълно прозрачен и когато големите или малките наши прегрешения станат достояние за всички, то кой ще има смелостта да поеме отговорността да води другите?
Четвъртата индустриална революция превърна технологиите в шороко разпространена и преобладаваща част от личния ни живот и въпреки това една сега започваме да разбираме как това тектонично разместване ще се отрази на вътрешния ни свят.
В крайна сметка задължение на всеки един от нас е да гарантираме, че технологията съществува, за да ни служи, а не за да ни пороби.
На колективно ниво трябва също така да гарантираме задълбочено разбиране и анализ на свързаните с технологията предизвикателства.
Само по този начин можем да сме сигурни, че Четвъртата индустриална революция ще повиши нашето благосъстояние, а няма да му навреди.
Здравето и границите на личния ни живот
Това, което се случва в момента с носимите устройства за следене на здравното състояние, ни дава представа за сложността на проблема с неприкосновеността на личния живот.
Все по-голям брой застрахователни компании обмислят да направят следната оферта на клиентите си: ако носите устройство, което следи здравословното ви състояние – колко време прекарвате в сън и физически упражнения, броя на стъпките, които правите всеки ден, броя и вида на калроиите, които изяждате, и т.н. – и ако сте съгласни тази информация да бъде изпратена до вашия здравен застраховател, ние ще ви предложим отстъпка.
Дали да приветстваме това нововъведение, защото ни мотивира да живеем по-здравословно? Или то е тревожен преход към един начин на живот, в който постоянното следене – и от правителството, и от компаниите – става все по-натрапчиво?
За момента този пример касае индивидуалния избор – решението да приемете носенето на устройството, или не.
Но нека доукрасим картината и приемем, че и работодателят започне да изисква всеки един от неговите служители да носи устройство, което отчита здравните данни на застрахователя, защото компанията иска да подобри производителността и евентуално да намали здравноосигурителните разходи.
Ами ако компанията постави изискване на служителите, макар с неохота, да се подчинят или в противен случай да платят глоба?
Онова, което по-рано ни изглеждаше като съзнателен индивидуален избор – да носим устройство или не, – вече се превръща във въпрос за спазване на нови социални норми, които човек може да смята за неприемливи.
Можете да поръчате книгата „Четвъртата индустриална революция“ на Клаус Шваб на сайта на Издателска къща Хермес: https://hermesbooks.bg/chetv-rtata-industrialna-revoljucija.html