.
Джоун Дидиън (1934-2021) е американска писателка – авторка на романи, филмови сценарии, публицистични текстове със социално-политическа насоченост и др.
Заедно с Том Улф и Хънтър С. Томпсън, Дидиън е сред водещите представители на т.нар. „нова журналистика“, а творчеството ѝ се свързва с контракултурата на шестдесетте години на XX век и Холивудския лайфстайл.
Нейно дело е сценарият на успешния филм „Роди се звезда“.
Без самоуважение, човек е безволев зрител на безконечен документален филм за паденията му, както истински, така и въображаеми.
Характер – волята да приемеш отговорността за собствения си живот – е източникът, от който произлиза самоуважението.
Респектът към самите нас е нещо, което прародителите ни, независимо дали са го имали, познават добре. Те са разполагали с възпитана дълбоко в себе си дисциплина. С чувството, че човек живее като прави неща, които не иска да върши, оставяйки страховете и съмненията си настрана, игнорирайки временния комфорт в името на по-големи и по-трудно достижими цели.
Самоуважението е дисциплина, навик на ума, който човек не може да имитира, но може да развива, тренира, придвижва напред.
Самоуважението е основано на чувството за себестойност, което пък означава да си способен на следното: способността да различаваш, да обичаш, да останеш безразличен.
Когато нямаш самоуважение оставаш заключен в себе си. Парадоксално, неспособен си нито да обичаш, нито да чувстваш безразличие.
Ако не уважаваме себе си сме принудени да презираме тези, които са имали толкова малко възможности, че са се свързали в общуване с нас; които са разполагали с толкова тесен мироглед, че са останали слепи за фаталните ни слабости.
Ласкаем себе си, мислейки, че импулсът да угодим на другите е привлекателна черта: мотив на въображаемата ни емпатия, доказателство за нашата готовност за себеотдаване. Готови сме да изиграем всякаква роля, която да се хареса на отсрещната страна и няма очаквания, които да са твърде неуместни, нито роля, която да е твърде нелепа.
За да се освободим от очакванията на другите, за да върнем собственото си “Аз” обратно на себе си е нужно само единствената власт на самоуважението. Без него човек в крайна сметка стига до последния завой на пътя: бяга, за да намери себе си и не открива никой у дома.