Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите

.

„Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема.“ – Лао Дзъ

Да обвържем своята себестойност с чуждото одобрение (или неодобрение), означава да си създадем безкрайно погрешна представа за реалността. Защо обаче сме толкова зависими от чуждото мнение? Защо имаме нужда от одобрението на другите и се стремим да бъдем харесвани на всяка цена?

Най-лесният пример, който доказва колко силно ни вълнува чуждото мнение, са социалните мрежи, в които повечето потребители желаят да бъдат възприемани като изключително атрактивни и са готови на какво ли не за един лайк повече. Каква е причината за това? Отговорът е лесен. Хората са така устроени – да търсят одобрение и потвърждение на СЕБЕ си.

Проучване с участието на 3 хиляди души показва, че 67 процента свързват себестойността си с чуждото одобрение, а редица изследвания са доказали, че емоциите на новородените са резултат от поведението на околните… И въпреки че с възрастта се научаваме да разделяме емоциите и мислите си от тези на другите, много хора продължават да търсят, а често дори и да просят одобрение и социално потвърждение от обкръжението си. Но това води до сериозни проблеми със самочувствието и съответно – до липса на щастие.

Човешките същества по напълно естествен начин реагират на своите преживявания през призмата на своите очаквания, които са съвкупност от вкоренени убеждения за начина, по който е устроен светът, и за това как трябва да е устроен той всъщност.

Едно от най-доминиращите очаквания е свързано именно с одобрението на хората и с начина, по който ние си мислим, че те „трябва” да се отнасят към нас.

Социалният психолог Чарлз Кули открива преди век феномена „огледалното аз“, който накратко може да бъде обяснен така: Всички ние вярваме, че: „Аз не съм това, което си мисля, че съм, но не съм и това, което ти си мислиш, че съм – аз съм това, което мисля, че мислиш, че съм“.

В основата на този вид външно потвърждение се крие несигурността и когато се осланяме на него, макар и за кратко, или рядко, то нанася тежки вреди на самочувствието ни и на усещането ни за себестойност.

Уви, повечето от нас забравят, че хората си създават мнение за нас или за делата ни въз основа на океан от влияния – които са свързани с техните собствените преживявания.

Може да звучи невероятно, но всъщност оценките им нямат нищо общо с нас самите. Например, напълно възможно е някой да си изгради представа за нашия характер въз основа на взаимоотношенията си с човек, за когото ние му напомняме.

Когато обвързваме своето усещане за себестойност с чуждото мнение, ние доброволно влизаме в ролята на уязвими жертви на чуждата (субективна и ненадеждна) преценка.

А това означава, че не само нашето самочувствие е в пряка зависимост от чуждото одобрение, но и емоционалното ни състояние и животът ни – като цяло. Ние бихме се чувствали комфортно с личността си, ако някой ни види в правилната светлина и ако се отнася добре и с уважение към нас.

И напротив – състоянието ни би се влошавало всеки път, когато смятаме, че нещо не е наред, че някой не ни харесва, че сме сгрешили или не сме отговорили на нечии очаквания.

Много е важно никога да не забравяме, че когато правим всичко ЗА околните, ние поставяме своето щастие и себестойността си в чуждите ръце, а с това губим и моралния си център.

Хубавата новина е, че всеки човек притежава силата да осъзнава както мислите, така и очакванията си, да отсява и да се освобождава от онези от тях, които не работят в негова полза, и да променя всички останали.

Животът не ви е даден, за да го пропилявате в опити да се доказвате на другите.

Намерете себе си, открийте своите собствени мечти и каузи, които да преследвате. В противен случай ще дойде ден, в който ще се окаже, че сте изгубили години ценно време в тъжни опити да се доберете до заветното „Браво!”, което може би вече няма да има никаква стойност за вас.

Работете над себе си, заредете се с обективност и пренаредете (а ако е нужно, изградете нова) ценностна система, която не зависи от вашето обкръжение.

За да се освободите от неправилната нагласа „Живея, за да се харесвам на другите”, следвайте тези стъпки:

Ежедневно си напомняйте, че по-голямата част от хората изобщо не мислят за вас.

Хорас Джаксън Браун е казал:

„Нямаше да се тревожим какво си мислят другите за нас, ако знаехме колко рядко го правят”.

Толкова вярно, нали? И все пак, ако сте твърдо убедени, че някой си мисли за вас, осъзнайте нещо изключително съществено: представата ви за неговото мнение и критика не е нищо друго освен творение на вашето въображение. Неувереността и страховете ви създават тази илюзия. Действителният проблем е, че самите вие съдите себе си.

Осъзнайте, че стремежът към чуждото одобрение само ви пречи.

Да прекарваме време в размишления и догадки за това какво ли е мнението на хората за нас, не само е безсмислено, но и опасно. Върнете се назад, прегледайте спомените си и ще се убедите в това. Колко пъти тревоги от подобен тип и щетите от тях върху самочувствието и емоционалното ви състояние, са ставали причина за промяна на поведението ви, на желанията ви, на вашата идентичност?

Колко пъти се е случвало да правите компромиси със себе си само заради страха, че другите ще спрат да ви харесват? Всеки човек може да изреди стотици примери за жертви, които е направил в името на това да се „издигне“ в очите на другите. Освободете се от тази токсична нагласа. В началото няма да е лесно, но с течение на времето ще успеете.

За да постигнете това, е необходимо само всеки път, когато прекъснете автоматичната си реакция („Ще направя това или той няма да ме хареса” или „Чувствам се ужасно, защото той не ме поздрави, сигурно не съм направил нещата както трябва”), да я замените с различна („Ще направя това, защото точно това искам да направя” или „Няма да допусна да се чувствам зле, само защото някой ме е погледнал накриво).

Така вие научавате мозъка си да мисли по-ефективно. Когато постигнете това, ще бъдете в състояние да попитате в подходящ момент: „Каква е причината за отношението ти?”, без даденото отношение да ви е причинило физическа болка или да е довело до дни, прекарани в размисъл по въпроса.

Основната цел е да не допускате чуждото мнение да се превърне във ваша реалност, както и да спрете да жертвате своята истинска или мечтана същност, само защото е възможно тя да не отговаря на очакванията на другите. Започнете да обичате себе си. Нищо на този свят не притежава силата да ви накара да се чувствате нищожни, ако вие сами не му дадете тази сила.

Създайте си навик: да не знаете какво мислят околните.

Ние сме склонни да пропиляваме толкова много ценна енергия и време в тревоги за чуждото мнение. Кому е нужно това? Преодолейте любопитството си и спрете да правите предположения.

Ето нещо, което ще повдигне духа ви, когато увереността започне да ви напуска, и това е следната мантра: „Това е моят живот, това са моите избори, моите грешки и моите уроци. Стига да не наранявам околните, няма нужда да се тревожа за мнението им.“

Нека ви ръководят истински важните неща.

Невъзможно е да контролирате мислите на хората, без значение колко внимателно подбирате своите думи и жестове – все някога или ще кажете нещо, което няма да се хареса на всички, или ще се намери някой, който да го изопачи. Какво значение има това за цялостната картина? Абсолютно никакво. Единственото, което има значение, е как вие самите виждате себе си.

Ако трябва да вземете сериозно решение, съставете списък с 10 неща, които са от значение за вас, за изграждането на характера ви и за това да живеете достойно – с честност, самоуважение, надеждност, състрадание, самодисциплина, позитивна нагласа и т.н.

Този списък ще ви помогне да помните тези ценности и съвсем съзнателно да призовавате избраните от вас качества и поведения, когато отново се изкушите да направите нещо в търсене на чуждото одобрение.

Изгонете апокалиптичните мисли от съзнанието си.

Всички наши тревоги, включително и страхът ни от отхвърляне, се „хранят” от нашата апокалиптичната нагласа. Иначе казано, именно собствените ни емоции ни убеждават, че нежеланите резултати неизбежно водят до апокалипсис: „Ами ако не ме харесат?”; „Ами ако бъда отхвърлен?”; „Ако не се впиша и си остана сам по време на купона?”

Ние сами си втълпяваме, че ако нещата не се получат така, както ни се иска, светът ще се сгромоляса… Но тези страхове са напразни и в същото време изключително опасни, защото им позволяваме да поемат контрол върху нас. В действителност е напълно невъзможно да предсказваме с точност как би ни повлияло евентуално бъдещо нещастие.

Задайте си следния въпрос: „В случай на нещастие или пък ако страхът ми от отхвърляне наистина се сбъдне – кои са трите конструктивни начина, които биха ми помогнали да се измъкна от тази бедствена ситуация и да продължа напред?”

Резервният план ще ви помогне да се чувствате по-добре, да преборите страха и да осъзнаете, че в крайна сметка чуждото мнение просто няма значение.

Разберете, не е нужно някой да ви аплодира – няма какво да доказвате.

Напълно достатъчно е това, което сте. Спрете да се вълнувате толкова много от чуждото мнение. Мислете за това кои сте за самите себе си.

Разочарованието и тягостното чувство ще изчезнат в момента, в който спрете да търсите от другите одобрението, което можете и най-вече – имате нужда да получите от самите себе си.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg