.
Нина Николина е повече от 20 години известно име в българската музика и смело върви и съчетава стиловете в нея.
На тригодишна възраст е солистка на училищния хор, а на пет ходи на уроци по пиано и солфеж.
Завършила е музикалното училище „Любомир Пипков“ в Плевен със специалности: контрабас и фолклорно пеене.
На 15 пее с брасбенда в родния си град, а през 90-те учи музикална педагогика и дирижиране на народен хор и оркестър в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.
Правя това, което вътрешното усещане и необходимост ми казват.
Харесвам местата, където е съхранена атмосферата и отломки от различни епохи. Непрекъснато съм с фотоапарат. Опитвам се да запечатам и предам на хората неповторимата атмосфера. В крайна сметка, това е една от възможностите човек да остави нещо след себе си. Добре е всеки да има този стремеж и да го следва.
Вярвам, че когато човек се занимава с неща, които обича, те не уморяват.
Всичко, което правя, го правя с импулс, иначе по-добре да не го правя.
Смешно е, но най-много ми е пречило възпитанието. Мисля, че съм много добре възпитана и винаги на всяка ситуация гледам да реагирам деликатно. Старая се да не обиждам никого, а всъщност околните хора не са толкова възпитани.
Върхове се качват и се слиза от тях, надявам се, че тепърва ми предстоят нови.
За разлика от страха ми към водата, в живота обичам да се хвърлям надълбоко, защото там са съкровищата. На мен ми се откриват по най-невероятен начин, прескачайки в различни изкуства.
Децата ми ме научиха на търпение. Човек трябва да е по-търпелив към останалите и към това, което му се случва. Като цяло да е по-спокоен.
Когато си постигнал мечтите си, се успокояваш и живееш в мир със себе си. Най-важното е да не се вманиачаваш като живееш в постоянен стрес, преследваш някаква цел, стремиш се да изглеждаш по определен начин и искаш да впечатлиш някого.
Слагането на маска понякога може да е и защитна реакция, и го приемам. Аз приемам всичко – човек може да бъде такъв, какъвто иска да бъде. И нека да бъде това, което иска!