.
Книгата „Изцелението на Шопенхауер“ на д-р Ървин Ялом е един необикновен психологически роман.
Авторът използва знанията си на психиатър, за да изгради убедителни образи, които поставят на преден план основните проблеми на съвременния човек – ниско самочувствие, неспособност да обича, липса на самоуважение, неумение за общуване, липса на отговорност, страх от смъртта и много други.
Много майсторски Ялом показва динамиката на взаимоотношенията между хората и възможността за промяна и развитие.
Щастлив е онзи, който умее да живее без компанията на своите себеподобни.
Необходими са любезност и топлота, за да манипулираме успешно хората, също както е нужно да затоплим восъка, за да стане податлив на моделиране.
За човек винаги е удоволствие да научи, че другите страдат повече от него.
Малко са начините, посредством които можем така сигурно да подобрим настроението на хората, както като им разкажем за някое нещастие, което ни е сполетяло наскоро, или като им разкрием някоя своя слабост.
За да се научи да живее добре, човек най-напред трябва да се научи да умира добре.
Единствено поради факта, че ужасяващата дейност на половата система още дреме, а мозъкът работи с пълна сила, детството е време на невинност и щастие, раят на живота, изгубената Едемска градина, към която с носталгия поглеждаме през целия остатък от живота си.
Дързост, най-добра илюстрация за която беше известната история за момчето-убиец на родителите си, което апелирало съдиите да го помилват, защото е сирак.
Трябва да пребиваваме единствено в настоящето. Вчера и утре не съществуват. Спомените за миналото и копнежите за бъдещето пораждат единствено безпокойство.
Големите страдания ни правят неспособни да почувстваме по-малките, и обратно – в отсъствие на големи страдания ни измъчват дори най-малките дразнения и неприятности.
„Красивата празна жена“: Само заради външността си красивата жена бива възнаграждавана с толкова одобрение, че тя пренебрегва развиването на другите свои качества. Придобитите по този начин самочувствие и чувство за успешност са изключително крехки и щом хубостта й започне на повяхва, красивата жена си дава сметка, че няма какво повече да предложи: тя не е развила себе си като интересна личност, нито пък умее да проявява интерес към другите.
Цветето отвърна“ „Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, за да ме види някой? Цъфтя единствено заради себе си, защото така ми се нрави, не заради другите. Моята радост се състои в това да съществувам и да цъфтя“.
Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко ще очаква от другите.
Любовта е у този, който обича, а не в обичания.
Намирам, че панорамата, откриваща се от висока планина, безкрайно допринася за разширяването на мирогледа… всичките дребни обекти изчезват и само онова, което е наистина голямо, запазва очертанията си.
Ако запазя мълчание и не издам своята тайна, тя става мой пленник. Ако пък я оставя да се изплъзне измежду устните ми, аз ставам неин пленник.
– Не възнамерявам да се женя, защото бракът ще ми донесе единствено неприятности.
– Но защо мислите така?
– Ще ме терзае ревност, защото жена ми ще ми изневерява.
– Защо сте така сигурен?
– Защото ще съм си го заслужил.
– С какво?
– С това, че съм се оженил.
Да не се тревожим как нещата са, а да се удивляваме, че са – че въобще съществуват.
Относителното щастие на човека произтича от три източника: онова, което той е, онова, което притежава, и онова, което представлява в очите на останалите. (Второто и третото могат да ни бъдат отнети.)
Дадеш ли нещо истинско, ще получиш същото в замяна.
Колко вездесъща е ceксуалността и как на най-дълбоко ниво тя мотивира всяко действие, просмуква се във всички човешки взаимоотношения и влияе дори върху държавните дела.
Означава да се освободим изцяло от желанията. Човек освен да действа, трябва и да съзерцава.
В края на живота си никой човек, ако е искрен и с всичкия си ум, не би пожелал да живее отново. Вместо това с готовност би предпочел абсолютното небитие.
Смъртта не е истинско унищожение: когато нищожният ни живот приключи, ние ще се слеем отново с първичната жизнена сила, която е неподвластна на времето.