Колко абсурдни и плитки са думите ви за любовта!?
Колко безсмислено би било всичко, ако се отказвахме при първата трудност, мислейки си, че ако обичаш всичко ще е лесно!?
Любовта не е лесна, не винаги е розова и изобщо не е като в приказките. Не е в това пърхащо чувство, което те обзема в началото. Не е в експлозията от емоции, която не ти дава покой. Не е в срещите, танците, цветята и подаръците, които подкосяват краката ти.
Любовта идва след това. Най-неочаквано. Тя влиза тихо, говори малко, но винаги знае какво да каже, не задава въпроси, а знае отговорите. Любовта внася спокойствие в душата ти. Идва, за да подреди хаоса в главата ти и да ти покаже, че няма нищо по-важно от вътрешния мир.
Ще го разбереш, когато макар наоколо нещо да не е наред, ти усещаш със всяка фибра, че си на правилното място. Без колебания, без съмнения, без преструвки. Ще усетиш лекота, подобно на полет на птица, хвърчило или балон, която ще те накара да се рееш в еуфорията на своята свобода.
Защото една такава любов ще те освободи от собствения ти затвор, позволявайки ти да видиш отвъд видимото и да осъзнаеш, че можеш да обичаш истински само, когато си в хармония със себе си.
Щастието обича тишината…
Не казвай нищо, нека да сме двама.
Само аз и ти. И тишината.
И даже звук, наоколо да няма –
с очи ще си говорим в тъмнината.
Не са ни нужни гръмки думи,
шумът отеква в самотата.
Обичай ме без глас, защото
щастието обича тишината!
Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница:
