.

Любовта се крепи на два стълба: отдаване и автономност. Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за отделеност.

Едната не съществува без другата. Не може да има връзка, когато разстоянието е твърде голямо. Но прекаленото приближаване премахва отделеността на два различни индивида.

Тогава вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш.

Когато хората се сливат – когато двамата стават едно – процесът на свързване става невъзможен.

Защото вече няма с кого да се свързваш.

Двойствените (и често в конфликт) нужди от свързване и независимост са централна тема в нашата история на развитието.

През детството си ние се борим, за да открием крехкия баланс между дълбоката ни зависимост от тези, които се грижат за нас и нуждата ни да извоюваме усещане за независимост.

Психологът Майкъл Винсент Милър ни напомня, че тази борба ясно се вижда в детските кошмари: „сънищата с изоставяне, в които падаш или се губиш, и сънищата с вкопчване, в които те нападат и изяждат чудовища”.

Ние доживяваме до зрелите си взаимоотношения, носейки със себе си една емоционална кутия, която е готова да бъде активирана.

Ние всички сме яхнали и двете нужди. Интензивността и преимуществеността им се променят през живота ни, и както обикновено се случва, имаме склонност да си избираме за партньори онези, чиито пристрастия допълват нашите слабости.

Някои от нас влизат в интимни отношения с изострена осъзнатост за нуждата ни от свързване, да преживяваме близост, да не сме сами, да не ни изоставят.

Други се доближават до връзките си с повишена нужда от лично
пространство – чувството за самосъхранение ни държи нащрек, за да не бъдем погълнати. Любовната, емоционална връзка създава близост, която може да се окаже всепоглъщаща и да събуди усещане за клаустрофобия.

Някои хора го усещат и като нахлуване в личното им пространство. Това, което първоначално е било сигурно заграждение, се превръща в затвор.

Макар нуждата ни от близост да е почти толкова основна, колкото нуждата ни от храна, тя е съпроводена от тревоги и притеснения, които биха могли да потиснат желанието. Търсим близост, но не чак толкова, че да започнем да се чувстваме нейни заложници.

В забележителната си книга „Вторият пол” Симон дьо Бовоар пише: „Еротичността е движение към другия, това е основната й черта.”

Но в нашите усилия да изградим интимност ние често търсим начини да премахнем другостта и по този начин заличаваме пространството, което й е нужно, за да процъфтява.

Ние търсим интимност, за да се защитим от чувството на самота и при все това създаването на пространство, което е съществено за плътската любов означава да се отдръпнем от комфорта на нашия партньор и да се чувстваме по-самотни.

Твърдя, че способността ни да толерираме отделеността ни – и
фундаменталната несигурност, която върви с това – е необходимо условие за поддържане на интереса и желанието във връзките.

Често обяснявам на двойките, че вместо непрестанно да се стремим към близост, понякога се оказва по-важно да се учим да изграждаме свои отделни идентичности.

Ако създаването на отделеност звучи сурово, нека да мислим за него като подхранване на усещане за себе си.

Безусловната любов не подклажда безусловното желание. Грижовните, защитаващи елементи, които подхранват домашния живот могат да се опълчат срещу бунтарския дух на плътската любов.

Любовта се радва да знае всичко за теб; желанието има нужда от мистерия.

Любовта обича да смалява разстоянията между мен и теб, докато
желанието се подсилва от тях.

Ако интимността нараства с повторенията и взаимното опознаване, желанието изстива от тях. То процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното.

Любовта е в това да имаш; желанието е това да искаш.

Като израз на копнежа, желанието се подклажда от изплъзващото се. То не се интересува от местата, на които вече познава, а жадно търси територии, които тепърва да покори.

Но много често докато двойките усядат в комфорта на любовта, те спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравящ че огънят има нужда от въздух.

автор: Естер Перел