.
Не се оставяй да те заблудя.
Не се подвеждай по маската, която нося.
Защото аз надявам маска. И не една, а хиляди.
Боя се да ги смъкна.
А никоя от тези маски не съм аз.
Преструвката за мен е втората природа.
Не се оставяй да те заблудя.
Създавам впечатление на защитен.
Водата е спокойна, държа контрола здраво.
Не ми е нужен никой.
Ала недей ми вярва, моля те.
Повърхността е гладка, но тя е моя маска.
Отдолу не лежи доволство и покой.
Там истинският аз съм — объркан, стреснат и самотен.
От паника обзет, че ще прозрат уплахата и слабостта ми.
Лудешки маската надявам, за да се прикрия,
да се стая от погледа тъй прозорлив.
А тъкмо той е моето спасение. И аз го знам.
Такъв ще е, ако последва го приемане.
Ако последва го любов към мен.
Единствен той ще ме спаси от мен самия,
от саморъчно съградения затвор.
Единствен той ще ми даде окуражение,
каквото аз не мога да си дам.
Окуражение, че нещо струвам.
Аз всъщност не ти казвам това, не смея.
Боя се да го сторя.
Боя се, че погледът ти няма да е следван
от тъй желаното приемане и обич.
Боя се, че в действителност съм нищо,
че нямам качествата на добър човек.
И само ти в състояние си да ме съживиш.
Твоята вяра, доброта и нежност,
старанието да ме разбереш, защото ме цениш,
чувствителността ти, твоята съпричастност,
неугасимата ти склонност да прозреш
способни са живот да вдъхнат в мен.
Моля те, събори стените на затвора
с ръцете свои нежни, ала здрави.
Кой съм аз, ти може би ще се почудиш.
Аз онзи съм, когото тъй добре познаваш.
Чарлз Фин