Лудвиг фон Мизес (29 септември 1881 – 10 октомври 1973) е австрийски, а по-късно и американски икономист, философ, писател и либерал, оказал силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение. Първоначално учи във Виена, а по-късно, до 1940 – в Женева. Произхождащ от еврейско семейство в Галиция (Украйна), той попада в черния списък на нацистите и избягва в САЩ. През периода 1945-1969 е преподавател в Нюйоркския университет. Получава американско гражданство през 1946; умира в Ню Йорк през 1973.

Обикновеният човек като правило няма възможност да общува с хора, които са успели повече от него.

Той се движи в средата на други обикновени хора.

Никога не среща шефа си в социалния смисъл.

Никога не научава от собствен опит колко е различен от него един предприемач или изпълнителен директор с оглед на всички онези способности и умения, които са нужни за успешно обслужване на потребителите.

Завистта му и породеното от нея негодувание не са насочени срещу някакво същество от плът и кръв, а срещу бледи абстракции от типа на „мениджмънта“, „капитала“, „Уолстрийт“.

Не бихме могли да се отвращаваме от такава смътна сянка със същото горчиво чувство, което бихме затаили срещу някое човешко същество, което срещаме всекидневно.

Различна е ситуацията при хора, водени от специални професионални изисквания или пък семейни връзки до личен контакт с носителите на наградите, които според тяхното убеждение, по право е трябвало да бъдат получени от тях.

При тях чувството на попарените амбиции става особено тровещо, защото те овеществяват омразата си към конкретни живи същества.

Мразят капитализма, защото той е предоставил на друг човек позиция, която самите те биха искали да имат.

Такъв е случаят с онези хора, които обикновено са наричани интелектуалци.

Да вземем например лекарите.

Ежедневната рутина и опит дават възможност на всеки лекар да осъзнае, че съществува йерархия, в която всички медици са подредени съобразно техните заслуги и постижения.

Онези, които са по-известни от него, чиито методи и иновации трябва да изучава и практикува, за да бъде в крак с времето, са били негови колеги в медицинския факултет, те са работили заедно с него като стажант-лекари, заедно с него посещават сбирките на медицинските асоциации.

Той се среща с тях край леглата на пациентите, а също и на светски сбирки.

Някои от тях са негови лични приятели или свързани с него, всички се държат крайно любезно и се обръщат към него със „скъпи колега“.

Но те го надвишават твърде много по отношение на общественото уважение, често и по размера на доходите си.

Надминали са го и сега принадлежат към друга класа хора.

Когато ги сравни със себе си, той се чувства унизен.

Но трябва да се контролира внимателно, да не би някой друг да усети неговото негодувание и завист.

Дори най-малкият знак за подобни чувства би бил възприет като изключително лошо поведение и би го сринал в очите на околните.

Трябва да преглътне своето унижение и да насочи гнева си към някоя заместваща цел.

Той обвинява икономическата организация на обществото, нечестивата система на капитализма.

Ако не беше този нечестен режим, неговите способности и таланти, усърдието му и неговите постижения биха му донесли заслужена награда, достойна за тях.

Подобно е положението и с мнозина адвокати и учители, художници и артисти, писатели и журналисти, архитекти и научни работници, инженери и химици.

Те също така се чувстват разочаровани, защото са раздразнени от възхода на по-успешните си колеги, техни някогашни съученици и приятели.

Негодуванието им се засилва от точно същите онези кодекси на професионалното поведение и етика, които хвърлят воала на другарството и колегиалността върху реалността на конкуренцията.

За да се разбере ненавистта на интелектуалеца към капитализма, трябва да осъзнаем, че в неговото съзнание тази система е въплътена в определен брой от равнопоставени лица, срещу чийто успех негодува и които обвинява за своето разочарование по отношение на собствените си твърде високи амбиции.

Страстната му неприязън към капитализма е просто прикритие за омразата му към някои успели „колеги“.

„Антикапиталистическото мислене“, 1956