.
Правилното отношение към ужаса на съществуването – тоест алтернативата на негодуванието, лъжата и арогантността – е да приемете, че вътре във вас, в обществото и света като цяло има достатъчно смисъл, за да оправдае съществуването.
Това е вярата в себе си, в ближния и в структурата на самото съществуване – вярата, че притежавате каквото е нужно, за да се преборите с трудностите на битието и да постигнете най-доброто, което можете да направите от живота си.
Вероятно бихте могли да живеете с такова благородство, величие и чувство за смисъл, които са достатъчни, за да приемете отрицателните аспекти на съществуването, без да се озлобите до такава степен, че да превърнете в ад света около себе си.
Разбира се, че се чувстваме угнетени от фундаменталната несигурност на Битието.
Разбира се, че сме като играчки в ръцете на природата, която често пъти е несправедлива и жестока.
Разбира се, че обществото е склонно към тирания, а психиката на индивида е предразположена към злото.
Но това не означава, че ние не можем да бъдем добри, че обществото не може да бъде справедливо или че природата не може да бъде благосклонна към нас.
Какво би станало, ако овладеем поне малко злобата си, ако реформираме институциите си и започнем да им служим по-отговорно, ако проявяваме по-малко негодувание?
Само Бог знае какъв е абсолютният предел на възможностите ни.
Колко ли по-добър може да стане светът, ако не се поддаваме на изкушението с действията или с бездействието си да изкривяваме структурата на съществуването; ако овладеем гнева към превратностите на Битието и го заменим с признателност и почит към истината?
И ако всеки от нас постъпва така, ако вложи старание и постоянство, дали пък няма да имаме всички шансове да държим настрана онези аспекти на Аза, обществото и природата, които се проявяват с такава разрушителност и жестокост и ни подтикват да се настроим срещу света?
Не позволявайте да ви завладее негодуванието, лъжата или арогантността.
