.

„Когато погледнеш Земята от Луната, не се забелязват никакви разделения на нации и държави. И точно това може да се превърне в символ на бъдещата ни митология. Да се надяваме, че именно цялата планета ще стане наша родина, дом за всички нас.” – Джоузеф Камбъл

Тази етика е най-красноречиво изразена от индианския вожд Сиатъл. Той е бил един от последните изразители на моралния кодекс на палеолита.

Около 1852 година правителството на Съединените щати поискало да купи индианските земи на неговото племе за целите на новопристигащите бъдещи граждани на страната и тогава вождът Сиатъл пише това прекрасно писмо в отговор на молбата:

Президентът ни изпраща вест от Вашингтон, че желае да купи нашата земя. Но как може да се купи или продаде небето? Или земята? Това ни изглежда странно.

Ако не притежаваме кристалния въздух и искрящата вода, тогава как да ги купят от нас?

Моят народ смята всяка частица от тази земя за свещена. Всяка блеснала на слънцето борова игличка, всеки пясъчен бряг, всяка мъглица, спуснала се в мрачната гора, всяка полянка, всяко жужащо насекомо. Всички те са свещени в паметта и ежедневието на моя народ.

Ние усещаме пътя на мъзгата, която се стича в дървесните стволове, също както усещаме кръвта, която тече в собствените ни вени. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Мечката, еленът, големият орел са наши братя.

Скалистите зъбери, сочните ливади, топлата, дъхава плът на конете и на човека, те всички принадлежат към едно и също семейство.

Блесналата на слънцето вода, която се влива в поточета и реки, не е просто вода, това е кръвта на нашите предци. Ако ние ви продадем земята си, вие трябва да помните, че тя е свещена. Всяко призрачно отражение в кристалните води на езерата разказва за събития и спомени от живота на моя народ. Ромонът на водата е гласът на бащата на моя баща.

Реките са наши братя. Те утоляват нашата жажда. Те носят нашите канута и хранят нашите деца. Затова трябва да дарявате реките с онази доброта, с която дарявате своя брат.

Ако ние ви продадем нашата земя, помнете, че въздухът в нея ни е скъп, защото той пази духа на живота, който поддържа. Вятърът е дарил нашите деди с първото дихание и е приел сетната им въздишка. Вятърът е дал на децата ни порив за живот.

Така че, ако ние ви продадем земята си, вие трябва да я пазите като светиня, като място, където човек може да отиде, за да се наслади на вятъра, подсладен с уханието на полските цветя.

Ще учите ли децата си на онова, на което ние сме научили нашите? Че земята е наша майка? Че каквото я сполети, ще сполети всички синове на земята.

Ето какво знаем: земята не принадлежи на човека, човекът принадлежи на земята. Всички неща са свързани както кръвта, която ни обединява. Не човекът е изтъкал паяжината на живота, той е само една нишка в нея. Каквото стори на паяжината, сторва го на себе си.

Едно знаем ние: нашият бог е и ваш бог. Той обича земята и да сториш зло на земята е все едно да оскърбиш нейния творец.

Вашата съдба ни изглежда странна. Какво ще стане, когато избиете бизоните? Когато опитомите дивите коне? Какво ще стане, когато потайните кътчета на гората се населят с пълчища от хора и изгледът към прастарите хълмове се премрежи от говорещи жици?

Тогава къде да отиде гъсталакът? Да изчезне, така ли? Къде да отиде орелът? Да изчезне! И как ще се живее, ако трябва да се простим с бързите коне и с лова? Това ще бъде краят на живота и началото на борбата за оцеляване.

Когато последният червенокож изчезне заедно с неговата пустош и неговата памет и само сянката на облака остане безмълвно да виси над прерията, тогава ще продължат ли да съществуват тези брегове и тези гори? Ще остане ли, макар и частица, от духа на моя народ?

Ние обичаме тази земя, както новороденото обича туптенето на майчината гръд. Така че, ако ви продадем нашата земя, обичайте я, както ние сме я обичали. Пазете я, както ние сме я пазили.

Съхранете спомена за земята такъв, какъвто е бил, когато сте я получили от нас. Запазете земята за децата, за всички деца и я обичайте така, както Бог обича всички нас.

Както ние сме част от земята, така и вие сте част от нея. Тази земя ни е скъпа. На вас също.

Едно знаем ние: има само един Бог. И никой човек, било червенокож или белокож, не е забравен от него. В крайна сметка ние сме братя.