.
Даниел Дефо (1660–1731) е сред най-популярните английски писатели и е един от най-значимите представители на Просвещението.
Той е многостранен творец с над 500 книги на различни теми. Автор е на памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми и е известен като един от първите романисти, помогнал жанра да се популяризира в Англия.
Наред с „Дневник на чумавата година“, сред най-прочутите му романи са „Робинзон Крузо“ и „Мол Фландърс“.
Днес обичаме, това, което утре ще мразим; днес търсим това, от което утре ще избягваме.
Най-висшата степен на човешката мъдрост е умението да се приспособиш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки външните заплахи.
Страхът е болест, отслабваща душата така, както физическият недъг отслабва тялото.
Бремето на нашата тревога е по-голямо, много по-голямо от злото, пред което тръпнем.
Да се огънете под тежестта, означава само да я увеличите.
Такава е човешката природа: никога не виждаме своето положение в истинската светлина, докато не го разберем от опита на по-лошо положение, и никога не ценим тези блага, които притежаваме, докато не ги загубим.
Цялото ни недоволство от това, което искаме, ми се струва, че произтича от липсата на благодарност за това, което имаме.
Да излъжеш дявола не е грешно.
Никога не е късно да поумнееш.
Този, който има истината на своя страна, е както глупак, така и страхливец, ако се страхува да я признае заради мнението на другите.
Нуждата изостря изобретателността.
Безразборното употребяване на материалните блага често се явява главен път към величайши несгоди.
Властта и изобилието винаги пораждат раздори.
Колкото по-нещастен е човек, толкова повече развлечения изисква.
Избавлението от греха е много по-голяма благословия от Избавлението от скръбта.
Това, което се явява спасение за един, погубва друг.
Гръмката слава привлича глупаците.
При мисълта за своята самота аз заплаках, но си спомних, че сълзите никога не прекратяват нещастието, и реших да продължа своя път.
Много по-лесно е да излеете от гърлото си думите или сълзите, отколкото да ги таите в себе си.
Малко ли са случаите, когато порока се скрива под маската на милосърдието?
Има два вида хора, с които е невъзможно да спориш: умниците и глупаците.
Няма по-унизително състояние за човек от безделието.
Да останеш без приятели – най-голямото, след бедността, нещастие.
Но кой не би отдал своите последни сили, когато е нужно да постигне свобода!
Душата е поставена в тялото като необработен диамант и трябва да бъде излъскана, или блясъкът ѝ никога няма да се появи.
В минути на опасност смело следвай внушеното от вътрешният глас.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си – ДЖОНАТАН СУИФТ