.
НИРВАНА
без особена надежда,
без никаква
цел,
един млад човек,
поел с автобуса
през Северна Каролина
на път за някъде.
заваля сняг,
автобусът спря
до крайпътна закусвалня
в планината
и пътниците слязоха
да хапнат.
той седна на тезгяха
с другите,
поръча и
му донесоха.
храната бе
наистина
вкусна,
кафето
също.
сервитьорката
не приличаше на жените,
с които
бе общувал.
тя бе някак
непринудена и
много
сърдечна.
готвачът мяташе
шеги,
миячът
зад шубера
се смееше
с приятен
звучен
смях.
младият човек
гледаше снега през
прозорците.
щеше му се да
остане на това място
завинаги.
заля го
странното чувство,
че всичко
тук
е
прекрасно
и че
винаги
ще бъде
прекрасно.
тогава шофьорът
извика на пътниците,
че е време
да се качват.
младият мъж
си каза
ще остана тук,
просто ще остана
тук.
но после
се изправи и последва
другите
в автобуса.
намери си мястото
и погледна към закусвалнята
през страничното
стъкло.
после автобусът потегли,
зави
по шосето
и продължи
надолу.
младият човек
гледаше право
напред.
чуваше как другите
пътници
говорят
за разни неща,
или четат,
или
се опитват да
спят.
те не бяха
забелязали
вълшебството.
младият човек
обърна глава
настрани,
затвори очи
и се престори,
че спи.
нямаше какво
друго да прави,
освен да слуша
звука на
мотора
и звука
на
колелата
в снега.
превод Вергил Немчев