.
Печална и пребита,
тя иде мрачна, зла;
след нея крачи свита
от мъки и тегла.
Тя не е светла дева
с сияющи очи,
коса си не развева
и песен не ечи.
Приведена и бледа,
полекичка върви
и своята победа
оплаква тя, уви!
Защото черна орис
е всеки неин ден,
защото тя на горест
е източник студен.
Тя вместо дар ни носи
тегла, тегла, безчет;
в неволи, гладни, боси
ще крачим пак напред.
Сред дните си печални
ще мъкнем чер ярем
и в спомени печални
ще пием и ядем.
Зер друго не остава
за будните ни дни,
освен умряла слава
и спомените ни.
Годините блажени
умряха в безвъзврат,
пред нас сега прострен е
кат призрак черний глад
Кокошки, гъски, патки
мираж са днес, уви,
напразни думи сладки
душата ми мълви.
А баници, свинчета
съзираме насън
и в мислите ни крета
стаканен весел звън.
Превита и пребита,
тя иде мрачна, зла,
след нея пъшка свита
от мъки и тегла.
