.
Нищо не се е променило.
Тялото е резервоар за болка;
то трябва да се храни, да диша въздух и да спи;
има тънка кожа и кръвта е точно под нея;
има добър запас от зъби и нокти;
костите му могат да бъдат счупени;
сухожилията му могат да бъдат разтегнати.
При изтезанията всичко това се взема предвид.
Нищо не се е променило.
Тялото все още трепери, както е треперело
преди основаването на Рим и след това,
в двадесети век преди и след Христос.
Мъченията са точно това, което са били,
само че земята се е свила
и всичко, което се случва, звучи така,
сякаш е само на една стая разстояние.
Нищо не се е променило.
С изключение на това, че има повече хора,
и до старите престъпления са се появили нови –
истински, измислени, краткотрайни и несъществуващи.
Но викът, с който тялото отговаря за тях
е бил, е и ще бъде вик на невинност
в съответствие с вековната скала и мярка.
Нищо не се е променило.
С изключение може би на маниерите, церемониите, танците.
Жестът на ръцете, закриващи главата,
е останал същият.
Тялото пише, криви се и се влачи,
пада на земята, когато е бутнато, повдига коленете си,
посинява, подува се, плюе и кърви.
Нищо не се е променило.
С изключение на течението на реките,
формата на горите, бреговете, пустините и ледниците.
Малката душа броди сред тези пейзажи,
изчезва, връща се, приближава се, отдалечава се,
уклончива и чужда на себе си,
ту сигурна, ту несигурна в собственото си съществуване,
докато тялото е и е и е
и няма къде да отиде.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Ужасното и прекрасното се раждат на едно и също място – ВИСЛАВА ШИМБОРСКА