.
Научих как да
правя застройката на супата, така че да не вкисва бързо,
научих как да те целувам без да удрям зъбите си в твоите,
научих как се реже хляб на три отделни части, така че да достигне и за четирима,
научих се да си отивам най- нахално, макар и да съм влюбена до кости,
научих си краката да треперят, когато някъде не бива да оставам,
научих от една- едничка дума да правя комплимент и гилотина,
научих се да не заспивам повече на пода с чужда снимка,
научих да отказвам да докосна този свят със пъпа си,
научих се да се погалвам със утеха, да вземам бабините си ръце под наем,
научих се да остарявам бързо и до бяло,
а после младостта да си даря обратно във наследство,
научих стъпките си на сакатия да не показвам,
защото срам ме е да си призная – вече не танцувам,
научих се сърцето да намествам , така че да ми пасва кислорода,
научих се да викам само с поглед, за да не будя мъртвите в квартала,
научих се да те обичам , сякаш има смисъл,
научих се да лъжа, че смъртта изгубва битки.
Научих всичко нужно и сега го разпределям
във тялото си щедро и по равно.
С усещане за хляб, нахранил всеки гладен.
С илюзията за петте ти пръста.
автор: Димана Йорданова