Александър Македонски, известен като Александър III Велики е цар на Древна Македония, фараон на Египет, цар на Азия и на Персия. Той произхожда от древногръцката династия на Аргеадите от Пелопонес. Името му идва от гръцката дума „Alexo“ (защитавам) и „Andr“ (човек“). Така името му означава „защитник на хората”.
Няма нищо невъзможно за онзи, който е готов да опита.
Помнете, от поведението на всеки един от вас зависи съдбата на всички.
Предпочитам да превъзхождам другите със знания за онова, което е велико и възвишено, отколкото с власт и могъщество.
Няма нищо по-робско от разкоша и безделието и нищо по-царствено от труда.
Изпращам ти отвара от синапено семе, за да можеш да вкусиш и да познаеш горчилката на моята победа.
Не ме е страх от армия лъвове, водени от овца; боя се от армия овце, водени от лъв.
Нима не е жалко, че при наличието на толкова много светове ние не сме завладели дори един?
Когато Александър бил още момче и баща му Филип печелел победа след победа, той веднъж казал на другарите си: „Баща ми няма да остави нищо за мен.”
Като малък Александър бил бърз и пъргав в краката и затова баща му веднъж го подканил да вземе участие в надбягването на Олимпийските игри. „Да, бих участвал – отвърнало момчето, – ако съперниците ми бяха царе.”
Когато Дарий опитал да се откупи с огромно състояние и предложил на Александър да си поде-лят Азия поравно, един негов приближен, на име Парменион, рекъл: „Аз бих приел, ако бях на твое място.” „Аз също – казал Александър, – ако бях Парменион.” Но на Дарий той отговорил, че земята не може да понесе две слънца, нито Азия двама царе.
Преди битката при Арбела, когато срещу Александър стояла едномилионна армия от врагове, негови приближени дошли и обвинили войниците, че се били наговорили в шатрите си да не предадат заграбената плячка в царската съкровищница, а да я задържат за себе си. Като чул това, Александър се усмихнал и казал: „Носите ми добри новини, защото от това, което чувам, разбирам, че хората ми са готови да победят, а не да бягат.”
Един гроб сега е достатъчен за онзи, комуто цялата земя не стигаше. (Епитафия, посветена на Александър Велики.)