Марко Семов /1939-2007/ е създател на съвременната българска народопсихология и един от най-четените български писатели през 20-и век. Дългогодишен журналист и създател на първите остро публицистични предавания в БНТ и БНР, активен общественик с категорични социални позиции.
Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно самочувствие за едно, а смазваща малоценност за друго…
У народа ни не дремят невероятни опустошителни сили, геният му е по-скоро в рушенето, отколкото в съзиждането…
Ние винаги сме се оглеждали за покровител, за чадър, с който да се покрием.
Народът ни непрекъснато повтаря една грешка. Покажи му един позализан и умеещ да хвърля едри приказки кандидат-депутат и той ще го избере. Покажи му един изпечен мошеник и той ще му се довери. После, като си легне в кревата и наметне халището, тогава ще го претегля колко струва.
Другите народи правят обратното – първо събличат гол кандидата, оглеждат го добре и него, и жена му, че и баща му и баба му – и тогава гласуват. Така ние губим много социално време и въпреки другите си силни индивидуални качества, слабото ни място е нашата държавност.
Наплашеният човек не може да бъде демократ. Нито бедният… Нито пък алчният!… От него не може нито да се очаква, нито даже да се изисква и особена добродетелност. От него, трябва да признаем, по-скоро може да се очаква лесно разрушима нравственост, готовност за компромиси, непоследователност в поведението, нискостеблие.
Българите никога не са имали причина да вярват в държавата си и държавата на българите никога не е вярвала в тях.
Всичко в България да си, само свален от власт да не си… Политическата смърт в България винаги е била по-страшна от физическата.
Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии.
Ние приехме ненормалното в живота си за нормално.
Ние свикваме с лошото, другите народи го оправят.
Българинът става религиозен, когато е на зор. И неговото отношение към църквата е двояко. Той само към майка си няма двояко отношение…
Превърнахме се в държава, която живее с протегнати за милостиня ръце.
Аз лично обаче ще повярвам истински, че Господ е българин и че обича България, когато отнеме привилегиите на властта и политиците ни. Защото само тогава, истински тогава ще ни помогне да станем нормална държава и българите ще покажат какво могат!
Наша е и все още е жива поговорката – Червата ти да се влачат, ти казвай, че това е поясът ти! Такава вяра ние все още имаме, неизчерпана, самозареждаща се, все още неподвластна напълно на кризите и драмите, които съпътстват съдбата ни. Тази вяра в живота, този мерак той да се живее, тази обич към него – въпреки всичко – са една богата на възможности и съвсем неизчезнала наша добродетел, на която ние имаме всички основания да се опрем и подкрепим в трудния си път към новото си бъдеще.
из „Добродетелите на българите“