.
Дали все пак е възможно във времена като днешните да съществува наистина щастлив човек?
Вероятно за някои хора щастието означава да имаш много пари, скъпи дрехи, автомобили последен модел и големи къщи, но за други то е нещо съвсем различно.
Нещо, което е отвъд материалните придобивки и демонстрацията им.
Точно такъв е случаят с Матю Рикар – френският будистки монах, бивш биохимик, който живее в манастир в Непал и когото учените единодушно определиха за най-щастливия човек в света.
Днес той споделя своите мисли за щастието, вътрешния мир и пълноценния живот.
Матю се занимава и с благотворителност в Азия. Хуманитарната му мисия на Изток му носи френския национален орден за заслуги.
Непрестанната битка да променим емоциите си в крайна сметка ще ни помогне да променим характера си.
Увереността има много общо с начина, по който очакванията ни отговарят на реалността.
Коя е най-важната цел на медитацията? Да променим себе си, за да можем малко по малко да променяме света.
Няма как нещата навън да се подредят, ако вътре в теб не са подредени.
Най-прекият път към щастието е да помагаш на другите.
Подгответе се, за да не съжалявате после. Добре помислете! Нещата, които правите – като опитите ви да биете своите съперници на всяка цена или да направите още един милион, – ще ви донесат ли спокойствие пред лицето на смъртта? Ще ви накарат ли да се чувствате щастливи накрая?
Няма такова нещо като добро или лошо в смисъл на абсолютни стойности. Има само добро и лошо от гледна точка на ползите и вредите, които нашите мисли и действия причиняват на нас и на другите.
Щастието не е свързано с някаква дейност. То е състояние на вътрешна удовлетвореност, не на задоволяване на желания за неща, идващи отвън.
Съзнанието, изчистено от съдържание, е нещо, до което достигат хората, занимаващи се сериозно с медитация. Не е някаква отвлечена будистка теория.
Може да е трудно да променим света, но винаги съществува възможност да променим начина, по който гледаме на него.
Хората, които се оплакват от летните жеги и мечтаят за прохладната есен, не се замислят, че тогава 100 дни от живота им ще са си отишли завинаги.
Трябва да правим разлика между религията и духовността, която ни кара да сме по-добри хора. Религията е по избор, но това да ставаме по-добри трябва да е основен стремеж на всички ни.
Правим всичко възможно, за да останем красиви, но в същото време отделяме изключително малко време на това, което всъщност е най-важно: на начина, по който функционира нашият ум.
За разлика от удоволствието, истинското щастие може да се повлияе от обстоятелствата, но не зависи от тях. То ни дава вътрешната сила да се справим по-добре с тези обстоятелства.
Умът ни е този, който превръща различните обстоятелства в щастие или нещастие. Щастието идва, когато прочистим ума си от токсините на омразата, натрапчивите желания, арогантността, ревността, които буквално отравят съзнанието ни. Освен това, щастието изисква от нас да култивираме мъдрост.
Помнете, има два вида луди: едните не знаят, че ще трябва да умрат, а другите са забравили, че живеят.
Приемането на това, че сме смъртни, е като подтик да сме още по-прилежни, по-концентрирани, помага ни да не губим време в излишно разсейване.
Трябва да променим начина, по който третираме животните като обекти за консумация и суровина за индустриалното производство. Те са живи същества, които не трябва да бъдат подлагани умишлено на страдания.
В свежестта на настоящия момент миналото си е отишло, бъдещето още не се е родило. Ако човек остане с чисто съзнание, мислите му ще се появяват и изчезват, без да го тревожат. В общи линии, това е медитацията.
Истинската свобода значи да се освободиш от егото и от емоциите, които го придружават.
Тревогите са излишни. Ако проблемът може да се реши, няма нужда да се тревожиш. Ако проблемът не може да се реши, няма смисъл да се тревожиш.
Стреми се да улавяш свежестта на настоящия момент с чистотата на пробуденото съзнание.
Децата, старите хора и скитниците се смеят лесно и от сърце: те нямат нищо за губене и се радват на малкото.
Себеотрицанието носи със себе си сладкия вкус на простотата и дълбокия мир.
Щастието е умение. Емоционалният баланс е умение. Състраданието и алтруизмът са умения. И като всички останали умения могат да се развиват. Стига да положиш време и усилия.
