.

В ерата на кухите кино-образи, които гълтаме „на крак”, ще ни липсва много.

Най-важното не е в това, че Пол Нюман (1925-2008) беше голям артист, прочут красавец (с морскосини очи и толкова топла усмивка, че човек сякаш можеше да си сгрее ръцете на нея в студен ден), добър кинорежисьор и рали-шампион.

Не е и в това, че беше мъж с активна политическа позиция (гласовит либерал-демократ, особено в края на 60-те, когато дори попадна в списък на ЦРУ с най-отявлените врагове на президента Никсън), че беше тих, достоен филантроп, който събра и даде стотици милиони долари за благотворителност чрез фондацията си Newman’s Own, нито че беше съпруг за пример, който си остана щастливо женен цели 50 години за голямата си любов, актрисата Джоан Удуърд.

Някои от нас помнят знаменателно негово изказване на въпроса дали се е изкушавал да изневери на жена си, на който той отговаря със знаменитата фраза: „Защо да ходя да се тъпча с хамбургери, щом вкъщи ме чака крехък, първокачествен стек?”.

Най-важното е в това, че Пол Нюман успя да съчетае всички тези забележителни неща, като същевременно запази докрай достойнство, сдържаност и честност.

Най-точно и кратко като че ли го описа един от дългогодишните му приятели, прочутият писател Гор Видал: „Човек със съвест”.

Да спечелиш пари е два пъти по-сладко, отколкото да ги изработиш.

Хората остават женени, защото го искат, а не защото вратата е заключена.

Когато осъзнах, че ще се превърна в курва, че ще дам лицето си на някоя марка, реших, че единственият начин да го направя е, като даря всичките пари, които ще изкарам от това.

Човек може да бъде съден само заради неговите действия, не заради добрите му намерения или убеждения.

Ако играеш покер и се огледаш около масата и не можеш да откриеш кой е загубенякът, тогава това си ти.

Безполезно е да натиснеш спирачките, когато се спускаш стремително надолу.

Ако проверя пулса си и го напипам, знам, че все още имам шанс.

Човек без врагове е човек без характер.

Мнозина ме считат за равнодушен. Но те бъркат равнодушието с подозрителност.

Да бъдеш актьор не означава да създаваш нещо. Това означава да обясняваш нещо.

За да бъдеш актьор, ти трябва да бъдеш дете.

Да си актьор е въпрос на абсорбация на личностите на други хора и добавяне от собствения ти опит.

Трябва винаги да се стараеш – това е главното.

Можеш да пораснеш само когато си сам.