.
Странно е, че се радвам, че съм бил алкохолик, това е страхотен житейски опит.
Големият уелски актьор сър Антъни Хопкинс, който нарича себе си „стар грешник като всички“ открито говори за проблемите си с алкохола, в опит да помогне на всички, сблъскали се с този сериозен проблем.
В публичните си изяви разказва как е щял да умре заради алкохолизма и призова младите да направят всичко възможно да излязат от капаните на депресията. И въпреки че от 47 години е трезвен, той все още се възприема за възстановяващ се алкохолик.
Предлагаме на вниманието ви една от неговите интересни истории от времето, когато е натрупал незаменим житейски опит и мъдрост:
Когато бях алкохолик, моите най-добри събеседници се оказаха случайните побратими в баровете. Мними приятели.
Но знаете ли, в състояние на алкохолна безчувственост е приятно да слушаш безкрайни истории за чужди страдания и тревоги, докато самият ти отвътре си като истукан.
Изпивах по една бутилка текила и си казвах: „А сега можеш да умреш“.
И все пак алкохолиците имат достъп до нещо, което трезвениците подминават: искреността. Да, така е. Много холивудски продуценти биха дали всичко, за да получат този интимен човешки материал.
Понякога чувах неща, от които ми настръхваха косите. Но една история наистина ме разстърси.
Не помня името му, изглеждаше сериозен, елегантно облечен, със скъпо куфарче – от онези, които най-често полудяват.
Той седна до мен: „Виждам, че си добър човек, хайде да пийнем“. Защо пияниците често се наричат “добри момчета“, честно казано нямам представа.
Чашка след чашка и много скоро станах „свидетел“ на целия му житейски опит. Той ми разказа как е плавал, че съпругата му е бременна, че заветният договор е подписан и от понеделник заема поста, за който е мечтал през последните десет години.
„Изхвърчам“ – каза ми тогава мъжът. „Да, точно така: изхвърчам…“ А после грабна още едно питие и прошепна през зъби: „Няма да повярваш какви мащабни проекти имам в главата си“, събори чашата и се втурна към изхода.
Нещо в мен крещеше: „Задръж го, дай му да изпие още едно!“ Но не, той вече беше навън.
Обърнах се към прозореца, където седяхме. И след миг чух писък на спирачки, писъци и видях нещо безформено и кърваво на кръстовището, нещо което преди минута беше човек.
Какво беше направил този човек, че Всевишния го спря толкова жестоко? С какво беше по-лош от мен, вечно пияният пияница? Защо аз оцелях, а него го остъргваха от асфалта?
О, не, след тази случка не спрях да пия, това стана много по-късно, но разбрах основното: бъдете спокойни, никога не бързайте, не разсмивайте Господ с плановете си, не се борете с пяна на уста, докато прокарвате своята истина в главите на другите.
Помнете, радостта и смъртта ще ви навестят, когато си решат. И по дяволите, не можете да направите нищо по въпроса.
Антъни Хопкинс
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
