.

Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.

Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.

В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.

Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.

Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.

Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.

Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.

Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.

Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.

Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.

Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.

Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.

Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.

Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.

О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.

Обичай и прави каквото си поискаш. — защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания.

По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.

Разбери, за да повярваш!

Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.

Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме.

Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.

Човек е такъв, каквито са неговите желания.

Човекът е като завършена картина – може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките – може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.

Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.

Тесен е домът на душата ми, а да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? 

Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща… Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.

Аврелий Августин Блажени (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден.

Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „Изповеди“ – често пъти считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат.