Празникът не е ден за удовлетворяване на страстите и прищевките

.

Защо празнуваме?

Неоспорим факт е, че повечето хора считат празника като ден за удоволствия, тоест за угаждане на тялото. За някои хора празникът е за стомаха; в този ден те подбират най-хубавите ястия, без които казват, че не разбират нищо от празника.

За други пък празникът е ден за пиянство, в който злоупотребяват с алкохолни питиета, за да затъпят своя разум.

Трети път се забавляват с различни суетни игри.

И за голямо съжаление, виждаме колко много хора се събират по кафенетата, играят там с часове, дишат отровен въздух, нервират се и после почват да се оплакват, че били болни…

Смисъл на празника

Какъв е смисълът на празниците? Да бъдат дни, в които да доволстват нашите страсти и лоши желания и да разкриваме изворите на всички болести и страдания?

Ако се вдълбочим в думите на Библията: „Празниците за Бога”, ние ще разберем следното: през цялата седмица хората са заети със земните блага и нямат време да се занимават с духовни работи. Потопени в морето на материалния свят, хората забравят да се занимават с най-съществените проблеми на живота.

Именно затова са дадени празниците; от една страна, за да си починем телесно, като се освободим от материалните грижи, а от друга – за да имаме възможност да се храним с духовна храна: да четем, да размишляваме, да търсим истините, които ни дават смисъл на живота.

Така имаме възможност да се усъвършенстваме и да се изпълнят думите „Празник за Бога”, защото само като се отърсим от праха на материалистичното, ние можем да живеем за Бога.

Как да се използва празникът?

За да използва човек разумно празничния ден, той трябва да съзнае, че през седмицата той е окован във веригите на материалния свят, който е тъмен. Този свят е една завеса, която не дава на човека да вижда светлината.

Затворен в едно ограничено място, например в магазина, работилницата, кантората или другаде, за него целият свят и цялото му същество се съсредоточават в преходни, материални работи.

Но идва празникът – ден на свободата; човек има едничката цел да излезе от затвора към свободата. Как?

Не като отиде по кръчмите, кафенетата или бирариите, които са по-вредни от самите затвори, но – в природата, на открито, където се диша чист въздух.

Адмирации за тези хора, които в празнични дни излизат навън в полето, и в планините, за да се освободят от отровната атмосфера, в която живеят през седмицата.

Но там в планината, когато се радваме на природната хармония, не трябва да забравяме най-важното – духовната храна, да търсим Създателя на тази природа, да мислим, да четем и да разискваме върху въпроси, които са свързани с нашето битие, за да си предначертаем един път, по който да вървим през целия си живот.

Празникът е определен за духовно просвещение на хората. Там в планината, където има само чистота, душата ни няма да бъде вълнувана от страсти, които отвличат човека и смущават неговото спокойствие.

В нейната чиста атмосфера ще бъдем предразположени към добри мисли и благородни чувства, които ще дадат доволството и пълната хармония на нашата душа.

Празничният ден не е за преяждане, за пиянство, за хазартни игри, за блудство и въобще за телесни наслаждения, които ограничават хората. Празникът не е ден за удовлетворяване на страстите и прищевките, които ни водят към ада.

Напротив, той е ден на свободата, в който скъсваме веригите на страстите и ограниченията, за да освободим душата си от тъмнината, в която е затворена през седмицата, и да я нахраним с духовна храна.

В този ден трябва да излезем сред природата, където се разкриват по-големи хоризонти, където нашата душа изпитва радост и щастие, където нашият дух – частица от Бога, – се проявява с мощ и сила.

Там ние се проявяваме като истински човеци. Там изпъква и нашето истинско „аз”.

Така ние разбираме колко се лъжем през седмицата, когато сме потопени в калта на сивото ежедневие, колко се самозабравяме и не виждаме красотата на природата, която всеки момент се разкрива пред нас.

В това състояние ние четем в грамадната книга на природата, в която е написано всички хубаво и красиво. Ние чуваме тихия говор на цялата природа, чуваме как земята, небето и звездите, в един хор, пеят и славословят Бога, който ги е създал и им дал живот: „Алелуя… това е празникът на Бога”.

Автор: равин Даниел Цион (1883-1979)